автор: bydy

Не питай от къде знам...

СЪНУВАМ
...Ти още търсиш пролука към слънцето...Не питай от къде знам.Сънувам...
...Пазиш мига,в който осъзна присъствието на светлината,като откраднат амулет.
Попадна в девствена гора и намери далекоглед,но щом го замени с окото си,се изплаши от непремерения риск да бъдеш ТАМ.Адамов страх!
..................
Прокопаваше тунели...И свои,и чужди...Множеше угризенията,срама,страха,примитивните си желания,способността си отсичаш надежди...Посяваше всичко в утробата си според каноните на общоприетата религия.Дори не заспиваше,за да не издадеш принадлежността си към забранената секта.
Прокопаваше тунели и тайно се молеше за остра гробарска лопата,която да срине лабиринта ти,за да видиш пак слънцето...
Не питай от къде знам!
Сънувам!
.....................
Когато младенеца проплака и акуширащите червеи ти го поднесоха,увит в пелена от страхове и примитивни желания,само ти видя,че очите му бяха далекогледи,а в амулета му бе скрит лъч от слънцето.
Не питай от къде знам...
......................
Сега,когато нощем младенеца заспи,а червея до теб хърка безобразно,ти ставаш и тръгваш да търсиш пролука към слънцето...
Не пролазваш страхливо...
Не се тревожиш,че ще те изобличат в принадлежност към забранената секта.Разперваш ръце...Боли те от широкия разкрач...Достигаш притворена врата...От пролуките те докосват хилядите пръсти на слънцето...Побутваш вратата и попадаш в девствена гора...Търсиш далекогледа...Намираш го в нечия врата...Заменяш го с окото си,а ръката е голяма и топла...Поемаш непремерения риск да си ТАМ...
Заедно с топлината...
И е хубаво...
И е забранено...
Но е хубаво...
И продължаваш...
Но само нощем...Когато младенеца заспи...
Не питай от къде знам!
Сънувам!
Сънувам девствена гора...А голямата ми ръка подава някому далекоглед...
.........................................
Не питай от къде знам...
Сънувам...