автор: prizracheto

Този път чете се края във очите
и въздишка дълбока се отронва от гърдите!
Този път нощта е ясна,
но за нас любовта си остава нещастна!

Днес за нас приключи всичко и
в сърцата не остана нищо!
Изневярата сега е ясна и
душата ми завинаги ще е подвластна!

Посоките показваме критично
и не искаме да сме един до друг изрично!
Използваме жестоки думи,
а в сърцата нещо ни се губи!

Не мога да повярвам всичко свърши
и сама стоя и мисля в къщи!
Пишеме жестоки истини и въпреки
всичко дълго ще бъдем подтиснати!

Ще искаме друго и всичко ще взимаме,
но това което искаме няма да го имаме!
Това ще сме аз и ти заедно и много влюбени!
Но във всички връзки има лъжи и боли!

Жалкото е, че ние не издържахме!Нали?
Няма прошка, а само раздяла,
има болка и някак изгаря!

Днес аз мога да се моля, но не искам,
а и ти ме отблъсна изрично!
Сега всеки има вина, но чувстваме само
болката причинена от другата страна!

Може би обич няма, а ни боли само от
тази неочаквана раздяла!
Може би в сърцата ще остане всичко,
а душата ще мисли критично!

Аз ти прощавам, а ти на мен не!
Сълзите издават, че още някъде
вътре-
боде ли,
боде...!

08. Януари. 2007г.