автор: prizracheto

Вървим по пътища различни,
а всъщност пътят е един.
Е, вярно малко криволичи, но той
не е наситен само със бодли!

Наистина понякога се караме
зловещо- дали съм аз виновна
или ти...?Не винаги признаваме си
грешките, но се обичаме нали?

Днес аз ще съм ядосана,
а утре ти.
Днес аз ще съм виновната,
а утре ти...

Но след това ще дойдат дни,в които
щастливи ще сме заедно и пътищата
пак ще са един.Ще се поглеждаме
с очи,в които любов, най ценната
любов отново ще се прероди!

Прегръщаш ме- поглеждам в огледалото
и виждам как приличаме си двамата...
Целувам те- с душата си сега разбрах,
че за нашата любов не ще настъпи крах.

Погледнах слънцето и то ме заслепи.
Погледнах тебе видях най- хубавите
на света очи!
От ярост в песен се превърна този стих,
и утре бурята отново ще се е превърнала
в забравен миг!

Защо ли толкова лесно прощавам,
понякога си по- големия инат!
Решиш ли нещо, то трябва да стане,
дори загубен да е този свят!

Ядосваш ме, опитвам се да замълча,
но бурен си остава моя нрав...
Годините така ще отлетят,
а слънцето ще грее пак за нас!

И в спомените ни ще има тръпка.
Харктерите ни ще са едни и същи...
Сломени ще сме само в този час-
ако любовта отлитне някога от нас!