автор: gorski

Друго нещо е лукът.
Няма си вътрешности той.
Открай докрай си е лук,
чак до луковитост.
Луковиден отвън,
лучен до сърцевината,
може без никакъв ужас
да си надзърне в душата.

В нас - чуждестранност и дивост,
едва прикрита от кожата.
Подземно царство на медицината,
анатомия неудържима.
А в лука - пак лук,
не черва и стомах неудобен.
Той е гол многократно,
чак до глъбта си себеподобен.

Бит хармоничен е лукът,
лукът е сполучлива творба.
В първата крие се втора,
под едната обвивка - друга,
в следващата - поредна,
трета, четвърта, пета...
Центростремителна фуга.
Ехо, надиплено в хор.

Лукът е нещо велико:
най-изящният корем на света.
Сам с ореоли обвива
своята собствена слава.
В нас - тлъстини и артерии,
нерви и слуз, и секрети.
И завинаги сме лишени
от идиотизма на съвършени.

Превод: (с) Иван Вълев, 1998 г., сп. Страница, Пловдив