автор: Gonzita

Защо,когато се ядосаш,
никога не си успокояван
и вместо да бъдеш прегърнат,
си хулен и укоряван?!
Понякога избухваш,
нали всички се нервират?
А ти веднъж да се изпуснеш,
си намразван и презиран.
Нали съди само Бог,
май правят го и доста хора,
колко е лесно да си жесток
и да храниш черна злоба,
вместо да помогнеш,
погалиш и успокоиш,
сам да се надмогнеш,
другия да утешиш.
Креще ли са ти,да,
но и ти си го правил,
всеки понякога,
по чужди нерви е лазил.
Но помисли си добре,
ако до твоите гърди,
за малко поне,
сърце се доближи,
сурце,което си ранил,
с което зле си се държал,
вместо да те обвини,
поеме от твоя товар.
Би ли се успокоил?
Би ли бил щастлив?
И бил ли осъзнал
кой е прав и крив?
Ще ти мине бесът,
за секунда само,
усетил до себ си
приятелско рамо.
А какво става,кажи?
Срещаш себе си отсреша
и на тебе се крещи,
и къвгата е гореща.
Такъв е светът,
вместо да си помагаме,
се отдаваме на гневът
и в трудни моменти изоставяме!!!