автор: esperanca

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Творецо, попитай жените: те не раждат , защото това им прави удоволствие.


Хубаво нещо е талантът, но не е достатъчен, за да те направи автор. Както не е достатъчно чувството, за да се роди произведение. Необходим е труд, за да се развие таланът, който да изкаже чувството, при което най-важна е отговорността: каква цел ще обслужи талантът.
Той е дар, чийто притежател няма никаква заслуга за това. Негова е отговорността да го развие и още по - голямата отговорност, за какви цели ще го използва. Дарбата се дава , за да служи на хората, каквото е и предназначението на всеки вид творчество, затова е дар. Ако се използва , за да обслужва егото и личната слава, от благословение ще се превърне в проклятие. Понякога изглежда чудно, как в нечист съсъд се излива дарът на живата вода и е необяснимо как от един кладенец извира и солена, и сладка вода, но всичко е закономерно. Човекът се изпитва не само с недоимък, но и с излишество, не само с дефицит, но и с дарби.
Талантът е психологическо, а не ценностно понятие. Не е качествена характеристика и не е гаранция за личност. Той е необходим за всяко дело, дори и за това на мошеника. Не може да се отрече гениалността на мозъкът, измислил атомната бомба. Първоначално той се развива , заради публиката, но понякога се случва, опиянен от нейните аплаузи, да забрави колко е копнял за тях, как дълго е постоянствал, за първото ръкостискане, за първото „Браво”, тогава става пренебрежителен,неуважителен и е готов да пусне атомната си бомба над същата публика, която го аплодира и без която ще бъде забравен. По своята си природа е стихиен, ако не бъде обуздан от дисциплина, неизбежно изпепелява този, у когото гори. Ако не е подчинен на служба към хората, вреди на същите тези хора, заради които е оправдано съществуване му.
На таланта е нужен характер и дух, за да може да се задържи достатъчно дълго време върху идеята, осветена от неговия прожектор, за да я разгърне в ширина и докаже в дълбочина. Ако е проявил героичното постоянство, за да се развие, то неизбежно настъпва моментът, в който създава името. Случва се талантът да роди име, а то да убие човека. С появата на името се увеличава славата, с нейното нарастване, расте и отговорността.Ако творецът не се задоволява да бъде творец, той жадува да стане герой.Защо талантливото му вдъхновение не насища неговата чувствителност и не му дава достатъчно храна, а го превръща в нещо друго : в груба, нетърпима , преднамерена претенция в обидите си към по-слабите, към различните, като оспорва тяхното съществуване и правото им да се развиват. Вероятно това се допуска, за да се потвърди, че „ геният на един човек е и неговата орис”. Когато е неудовлетворен от себе си, се насилва да се допълни с нещо друго, с претенцията, че само той е способен да каже нещо ново. Няма нищо ново, което да не е казано, нов е само начина, по който може да бъде изказано. Всеки върши това, на което е способен, важна е поставената цел, а не временно постигнатото по пътя към нея. Мислите и намеренията са естетиката на твореца, той не е виновен за красотата на творението си, но е отговорен за целта към която се стреми. Иначе талантът би приличал на онзи пуяк, който твърдял ,че е надарен с душа и тя е в опашката му.
Претенцията на виртуозно подреждащите думички , към останалите, буди силно подозрение, че литературната съвест не е чиста, тъй като поставя сравнителна степен на характеристики, които не са качествени. Това е все едно да се оспорва съществуването на камъка, служещ за основа на къщата , защото не е толкова изящен , като диаманта, който също е вид камък и носи единствено естетическа наслада. Може ли да се каже кой е по-полезен, след като имат различно предназначение.
Ако за слабия е оправдание неговата немощ, за неграмотния е опрощение неговото незнание, то ти , който знаеш и можеш, ти, нямаш извинение.