автор: veniamin

Пиша, защото има земя, която ме разбира.
Създавам образа ти и думите покълват
в рохката почва на съзнанието.
Растат очите ти. И миглите – крила
на пърхаща около мен пеперуда.

Пишат очите ти и слънчевите лъчи
завършват тази азбука на светлината.
Летим над тревата - танцуваме с южняка.
Може би сега се разлистват дните,
които ще прочетат после децата ни.