автор: Vedrin

Отлетя лекокрилата птица
към далечния замък в нощта.
И угасна последна искрица
в пепелявия дом на жарта.

Замириса на стара безбожност
и полепнаха в мрака лъжи.
Невъзможното стана възможно
и безплътното взе да тежи.

А съмнения в прилепи черни
завъртяха се мигом във кръг.
Верни думи умряха неверни
и запъна измамата лък.

Всичко истинско стана фалшиво.
Всичко влюбено фарс потъмни.
Мефистофел танцуваше диво
в своя замък сред златни стени.

Иде тя, лекокрилата птица!
Колко бърза за своя приют!
Вярността е прокудена жрица,
а коварството - дяволски шут...

Гъсти облаци плуват злочесто.
Свири вятър с напев от змия.
Във нощта на убитото девство
всеки дъх от невинност умря.

(От "Стихотворения за съкрушените")