(стихчето е станало частица от моя книга за Марковколеж, която е под печат. 2000 души, които са завършили Колежа, знаят автора на стихчето. Уви, не съм аз...)
Погледна ме.
Светнах.
Замечтах.
Докосна ме.
Трепнах.
Закопнях.
Прегърна ме.
Омекнах.
Оглупях.
Съблече ме.
Изтръпнах.
Подивях.
Отиде си.
Въздъхнах.
И... умрях.
(кой е автора на стихчето ще разбереш след десетина дни, когато разтвориш моята книга...)