автор: kristi

На Земеделец, който ми подари букет от момина сълза и пелин.
Благодаря му за провокацията.

С пелинови устни, пелинови,
по-горчиви и от събуждане,
ти отпивай от старото вино
и разливай се на разсъмване.
И попивай, горчиво попивай,
нажежената жал, незаплакала.
Във дълбокото на следите ни,
несъбудена капчица чака ни.

Капка бяло, до днес неопърлена,
недокосната – търсена приказка -
във пелиновото предсърдие,
се разказва… А пелинът ти силен е.
В кръга от оранжево пъклено,
загорчал от сълзата пролазила,
онзи степен вълк – всегорчиво огърлие -
в кръвта си зелена, запази я!