автор: Esoterica

      Останах в кухнята с Жандрир почти цялата нощ. След като го накарах да ми се закълне на Дисванта Диабола, че ще пази всяка моя дума в тайна, аз му разказах как с Белайъл сме отишли на Земята и какво се е случило. Жандрир изслуша разказа ми внимателно.
      Оказа се едно доста умно малко демонче. Обясни ми, че всъщно така било писано. Бил го прочел в някакъв свитък в библиотеката - човешка жени щели да превземат сърцата на Адските Принцове. Само дето не се уточнявало колко жени и колко Принцове...
      След това дребосъкът ми разказа за себе си- как бил сътворен от друг демон- Дарзалас. Само дето Луцифер-старши се ядосал и убил създателя му, защото никой нямал право да създава живи същества, освен Бог и самия Крал на Ада. Но Лилит се застъпила за живота на Жандрир и така той станал слуга в Акараир. Разговаряхме дълго след това на още десетки други теми - миналото ми на Земята, Джон, Кас и Джен, мама и татко, някой от земните книги, които бях прочела. Демонът пък ми разкри много от тайните на замъка - скритите коридори зад повечето от стените, каза ми имената на почти всички демони-слуги, обясни ми какъв е етикетът и как трябва да се държа, когато в Акараир гостуват същества от Земята.
      На сутринта се събудих рано, но останах в леглото, докато Жандрир не дойде, за да ме извести за закуска.
      Когато слязох, долу все още нямаше никой. Първи се появи Левиатан, а след това и другите момчета. Луцифер-старши и Лилит не дойдоха.
      -Добро утро!- поздравих.
      -Добро- отвърнаха ми само Левиатан и Белайъл.
      -Днес с кого ще си?- попита ме Белайъл ,след което напъха в устата си цяло пилешко бутче.
      -Започна ли "Хрониките на Джехенем"? - проговори и Сатан, Луцифер не отделяше поглед от омлета си.
      -Не, не ми остана време, но днес ще почета.
      -Аха - измрънка глухо момчето.
      Няколко минути по-късно вече бях в стаята си. Бях оставила книгата с червена кожена подвързия и златни кантове "Хрониките на Джехенем" върху нощното си шкафче преди два дни. Крайно време беше да и обърна внимание.
      Взех книгата и седнах на леглото. Разгърнах я, запрелиствах пожълтелите пергаментови страници, върху които от време на време се появяваше изрисувана с цветни мастила картина на исторически момент - Адам и Лилит хванати за ръка, разхождащи се из Еден; женитбата на Луцифер и Лилит - в очите и на двамата гореше невъобразима любов; Адам този път с Ева в Райската градина; Луцифер, преобразен като змия, кара Ева да вкуси от Забранения плод; война между Рая и Ада, в която никой не побеждава. Отгърнах на първата страница - "Хрониките на Джехенем от Веркар Дансен". Следващата започваше със сътворението на света, след което се описваше как Бог създал Адам и Лилит, любовта, която Луцифер изпитал към Първата жена, отвличането й ... и така още много страници, в които се разказваше за историята на Ада и неговите обитатели. Книгата съдържаше още и дълъг списък с имената на всички демони в Ада, както и обяснение на техните задължения. На предпоследната страница имаше подробна карта.
      Имаше доста интересна глава за раждането на един зъл демон. Създала го бе вещица на име Ерлан Закариан.
      "Мазно, слузесто, окървавено същество- рожба на плътски грях, инцест на две прокажени души. Кожата му е пропита със смрадта на злото. То няма душа- била е проядена от едната злоба и грозотата на пъклените изчадия,оглеждащи се в празните му, безизразни очи. То има една цел- да причинява болка и страдание на околните нему и колкото повече разруха и нещастие сее, толкова по-доволен ще е неговият господар-баща, създал го от пепелта на Преизподнята. Там то живееше до сега, получаваше нови сили и желанието му да твори зло се възпламеняваше все повече, както се разгарят Адските огньове, щом усетят зловоението на прегрешение и вина. Сърцето на това отроче на човешката злост е изпълнено с гняв, ненавист и дива ярост; желанието на съществуването му- скръб, изтезание, мъчение, страдание. И всичката тая огромна жажда за причиняване на зло се събира в едно същество- демон. Този чорт, покръстен в черните води на Смъртта, галеник на Мрака, бесовски пратеник на Злия дух, ще броди денем и нощем сред човешките владения и ще всява страх и ужас у всеки, осмелил се да се изпречи на пътя му...Аз, Ерлан, Господарка на Земните недра, ти дарявам живот! Събуди се, Шедид, сине на Хелис от рода Асмодеусов!"
      Това явно бе част от някакъв ритуал за създаване на демони. По-долу следваше обяснение; " Така се създават повечето от злите демони, от които човеците се страхуват така панически и наричат инкубуси(демони, приели формата на мъже) или сукубуси(демони, приели формата на жени). Вещици, тръгнали по пътя на Злото, правят своите черни магии и раждат създания, заченати в оргии с други демони, създадени от главните такива. Демоните, които дават семето си на вещици, са най-вече синовете на Асмодеус- Господарят на Страстта. Рождани от обикновени земни жени без каквито и да е магически способности, те убиват майките си още, докато са в утробите им и веднага след излизането си от мъртвото тяло са готови за полови сношения. Те ненавиждат своя баща и всичко свързано с него. За това и очернят името му по този толкова долен начин...".
      -Лейди Ана, викат ви за обяд- чу се гласът на Жандрир зад вратата.
      -Изчакай ме, ще слезем заедно.

***

      -Сен-Зал, свободен ли сте този следобед - казах тихо, докато влизах в библиотеката.
      -Лейди Ана - кимна за поздрав старият демон. - За вас винаги бих намерил време, но не виждам на какво повече мога да ви науча, след като сте преминала през ритуала на Фрастра де Утр.
      -Щом така смятате- отвърнах аз. - Искам да върна "Хрониките на Джехенем", а също и да получа нова книга.
      -Разбира се. Какво ще кажете за "Желанието на славея"? Това е лек любовен роман, чието действие се развива на Земята. Дори, ако не се лъжа- в родната ви страна.