автор: valiordanov

Нарисувай ме с грях!
Не с бои, а със вяра...
Ослепял ще крещя
как боли, ще повтарям...
Не ще се предам.
Ще греша, ще живея.
Първогрешник не съм
пътят води към Ева.
Вкусна ябълка - грях.
Да отхапеш - грях също.
В мен кънти като смях,
като смок ме прегръща.
Разбрах, че щом ражда
плода си дървото
то с любов се обгражда
съгрешило в живота...
Ево, ти прегреши...
Ябълка я подай ми!
Виждам в твойте очи
непрочетени тайни.
Моделирай ме с грях
искам много да знам:
Имало ли е срам
в греха на Адам?