Правилата на голямата
игра,мили, не ти са ясни.
Зъзне телефона
от лъжливи обещания;
от заучени фрази;
от надути слова.
И се пука на сърцето кората.
А навън се простира деня
с всички багри на лятото.
И с усилия сдържам
да избухна; да се развикам:
"Знаеш ли всъщност
какво искам?
Глътка обич
и еолови арфи да ни свирят,
всяка вечер,
от безкрайната далнина."
Направи да мечтая, приятелю.
Инак може любовта ми
да се развърже...
Направи да мечтая.