автор: dara33

Да, всеки е красив по свой собствен начин, момченце Анди.
Отговорила с пресипнал глас костенурката.
Да си добър, е равносилно на щастие!

Някога...край една река, в дворче със лозя живеело момченце Анди. Било весело и засмяно дете, и винаги казвало каквото мисли. Имал две очи-звезди, които светели огряни от любопитството и желанието да опознава всичко и всеки на този свят. Обичал Анди да тича до реката. Да лови рибка. Да гледа залезите, и да наблюдава обитателите на реката. Рачета, рибки, и други животинки и гадинки. Един слънчев ден, отишъл Анди на реката, и сядайки забелязал една непозната за него костенурка дето седяла на припек.
Тя си седяла кротко на речния бряг и се любувала на красотата. Имало цветета шаренки,
зелени нежни тревици с развяни косици от вятърко, и много слънце. Та седяла си костенурката там на брега. Анди отишъл при нея. Поспрял се, огледал я, и казал:
-Ти пък откъде дойде? Вчера те нямаше, това е моят бряг на реката.
-Ех, дете, нямаше ме вчера, но те намерих днеска. Нима преча?
Попитала костенурката с пресипнал глас на старица. Анди отговорил без да му мисли много, много:
-Ти си старица, черупеста и грозница. Какво стоиш и гледаш тука?
-Може да съм стара, но съм вълшебна!
Казала костенурката на момченцето. На който пожелая го дарявам с вечна радост във сърцето. Анди, вече съжалявал, че е обидил старата костенурка. Не, не защото била вълшебна, а думичките му изпреварили мисълта. Отронил сълза, от сърцето си. Искренна и гореща. Тя капнала на черупката на старата костенурка.
-Не плачи, Анди. Недей. Аз не помня лошите думички. Помня само добрите. Така си плувам по реката и събирам само хубавото. Така живея по-щастливо.
-Ще ми простиш ли, че ти казах, че си стара?
-Разбира се, младостта е бърза, не се замисля много, много. Просто младите говорят бързо. Аз разбирам това прекрасно, и аз бях млада костенурка някога. И въздъхнала.
Анди ронел сълзички, искренни от очите си звездички.
-Ох, и те нарекох грозна. Всеки е хубав нали?
-Да, всеки е красив по свой собствен начин, момченце Анди.
Отговорила с пресипнал глас костенурката.
-И черупката ти даже нагрубих, ще ми простиш ли?
попитало детето Анди.
-Прощавам всичко аз, защото ако не простиш как можеш да продължиш напред?
Така казала старата костенурка от речния бряг.
-Недей плачи дете, ти просто каза истината, но грубо. Аз съм старица костенурка, с черупка, и не съм хубава, или поне не в твоите очи-звезди.
Всеки има различна представа за красота, аз не ти се сърдя. Мойто костенурско сърце ти прощава, защото ти беше искрен, а всяка искренност трябва да бъде възнаграждавана.
И го дарила с вълшебство. Нали била вълшебна костенурка. Дарила го с радост във сърцето, завинаги. После му казала, старата костенурка:
-Анди, запомни: спазвай три неща в живота си, за да достигнеш вечната радост истински.
Обичай искренно, бъди добър, и казвай истината, не я спестявай. Само с обич, доброта и честност ще бъдеш истински щастлив в света.
И старата костенурка се потопила във водата и заплувала към другия бряг.
-Чакай, аз даже не успях да ти кажа благодаря!
Извикал Анди, но костенурката вече плувала надалече по реката към другия бряг.
Анди се прибрал у дома. Седнал под лозничката, и започнал да си мисли за костенурката с пресипнал глас. Било му мъчно, че си е отишла хей, така изведнъж. И плакал пак, защото му било мъчно за добрата, мъдра и вълшебна костенурка. Той прибрал съветите на костенурката в сърчицето си, и запомнил всяка дума казана от нея. Анди момченецето, дето живее в една къщичка, и има лозничка в двора, все още ходи до реката, и търси, и вика добрата стара костенурка, с надежда тя отново да дойде там на речния бряг при него, и той да и каже онова "благодаря", което не успя тогава. Понякога отива на речния бряг и търси, костенурката с доброто и вълшебно сърце, защото я помни, като най-специалната костенурка на света.




автор: Лили Спасова