автор: abased

ще бъда тук, докато не заспиш
ще чакам завинаги,
докато не стане толкова тъмно,
че да видя пътя

знам че си там.
знам колко дълбоко.
гласът ти.
шепнещи едновременно
без да изпусна нито един
но всичките...
всички...
грешат

грешат

кой мен помниш?
дали беше той,
когато
пусна
ръцете ми...
мислиш ли, че знаеш?
мислиш ли, че аз не знам?
толкова
толкова...
толкова!

ако само.

точно когато.

вдишай,
здравей...
роза...
тумор...
всеки дъх, който не запомних
точно толкова

точно сега,
когато мога да затворя очи,
да се промъкна без да усетиш,
да обикалям в тъмнината,
спокойно да огледам всички...
да допра очите си до всяка
да усетя... как пуслира... как диша
как идвам аз... как гасне
в прегръдките ми
успокой се...
аз те донесох тук... аз ще те отнеса...
ще те пазя...
без да знаеш...

още съвсем малко...


Да помета всички и да поставя на всяко празно място новото, което ти нося.

... застиналите ти очи... които не предчувстват топлината
паузата в устните ти... тишината, докато бурята раздира последните там вътре
мислиш ли, че помниш?
здравей, мила
отвори очи

по-сладко от всякога
вкусът на удоволствието ти, примесено с мисълта как ще те накарам да страдаш