- из "Сомнамбул" -
По ръба на деня,
по ръба на нощта
гоня залеза до изнемога,
сладък унес пълзи по перваза
на усещането ми за реалност –
там – на покрива на самотата –
по улуци сълзливи,
по комини отнесени
очертавам едно обиталище
пусто.
Ако сепнеш съня ми
и с усмивка дори,
като камък
ще падна в небето.