Хлад повя от прозореца –
горещият ад на пустинята.
Кучета плачат на двора.
Отчаяние? Умора?
Дъхът на Сахара
отнесе душите им.
Сухи и мъртви са…
Вслушвам се.
Камъни пукат
в тъмата…
Не…
Скарабеи
драскат
по тях.
Воят на вятъра
отвя тишината.
Дюни пълзят
като хищници.
Мигат очи –
сухи главни.
Суши ги –
дъхът на Сахара…
Души ги –
глутница от
мечти.