Страхливка съм - признавам си!
И страдам! Еми заслужавам си!
Така те исках, че за теб умирах,
но щом дойде - напълно се гипсирах... :-)
Уплаших се кат идиот на сцена
тъй сякаш всички гледат само мене
почувствах се безумно, откачено,
държах се безразлично и студено...
Ядосвам се, че толкова се стегнах
но не съм искала да те засегна!
Не съм го искала, но го направих...
Незнаеш колко много съжалявам!
Щом си наблизо аз не се владея,
направо чувствам, че ще полудея.
Побърквам се, незнам какво ми става,
че съм кат патка някаква такава...
Защо те пожелах, а не посегнах?
Щом ти дойде, пък през глава побегнах!
Ми луда съм - признавам си!
И страдам, ама заслужавам си... :(((