Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 5
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: steelsoul
:: marathon
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКучето Чара
раздел: Разкази
автор: Vesan

(прощално... Чара вече я няма...)

Миналата година, в началото на лятната ваканция, цялото ни семейство
отиде за няколко дни на почивка на село.
То е едно прелестно селце, сгушено в полите на планината, цялото потънало в зеленина.
На времето е било голямо село, с над хиляда и двеста жители, но сега са останали около десетина старци, при които през ваканциите идват за кратко внуците и правнуците им.
На втория или на третия ден от идването ни, чух случайно в магазина, че в другата махала на селото един човек има малки кученца, които подарява. Тъй като, да си имам куче, е много стара моя мечта, не спрях да моля родителите си, да ми вземат едно, докато накрая те се съгласиха. Татко ми обеща на другия ден да отидем и аз цяла нощ не спах в очакване на онзи радостен миг, когато най-сетне щях да си имам свой любимец. Фантазирах си какви ли не истории, измислях му всевъзможни имена, гушках си го в мислите и си играех с него, и така чак до сутринта. Нямах търпение да тръгнем колкото се може по-скоро.
Денят бе чудесен, светъл, ясен, селото бе цялото окапано в слънчева светлина. Разстоянието между двете махали на селото е няколко километра, като пътят помежду им се вие в дерето покрай една малка рекичка, сред грохнали плетове, обрасли с къпини и шипки. На времето, тук са били зеленчуковите градини на селото, но сега никой не ги обработва и те целите са потънали в зеленина, диви благоуханни цветя, бурени и тръни. Тук-таме, зад оградите се вижда по някоя клюмнала на една страна беседка, или пък полуразрушена стара къщичка, с изкорубени стени и пробит покрив. Както си вървяхме сред свежестта на лятното утро, изведнъж, сякаш с магическа пръчка, небето се покри с буреносни облаци, слънцето се скри, стана мрачно и студено, повя хладен пронизващ вятър и рукна пороен дъжд. Въздухът се раздра от блясъка на светкавици и тътена на гръмотевици, и ние побързахме да подирим подслон в една, на пръв поглед изоставена дървена къща, която съзряхме в най-близкия двор. Оказа се обаче, че в нея има един много стар дядо, който с радост ни прие. Предложи ни сухи връхни дрехи и ни попита, къде сме тръгнали по полето в такова време. След като разбра, че отиваме да вземем кученце за мен, постепенно разговорът тръгна в тази посока, и той ни разправи една история от своето детство, в която се разказваше за неговото куче Чара.
Това се случило преди повече от осемдесет, а може би и деветдесет години. Веднъж, когато бил съвсем малко момче, той, заедно с баща си, майка си и малкото му братче, което тогава било пеленаче в люлка, отишли по работа на една нива, намираща се в усамотена, доста отдалечена от селото местност, близо до гората. Вързали люлката на едно дърво и родителите му започнали работа, а той си играел около тях заедно с Чара. Така неусетно времето напреднало и те се отдалечили доста от бебето. Изведнъж, съвсем неочаквано Чара залаяла бясно и полетяла като стрела към люлката, в която спяло братчето му. В същата минута, баща му и майка му с ужас видели, че към спящото дете се приближават три вълка. Хукнали, но за съжаление, били твърде далече, за да помогнат на бебето. Кучето обаче вече се приближавало. Друго куче сигурно веднага би се хвърлило направо върху вълците, за да спаси бебето. Чара обаче сякаш знаела, че в такъв случай веднага щяла да бъде убита, и че детето ще остане на милостта на хищниците. Тя изведнъж се спряла и яростно заръмжала срещу тях, като така привлякла вниманието им, и ги отклонила от люлката. Вълците се приготвили да я заобиколят, обаче кучето започнало да подскача и да се отдалечава от спящото дете, като ги увлякло подир себе си. Тази тактика то приложило неколкократно. Чара страшно разярила хищниците, и когато те вече се били достатъчно отдалечили от люлката, тя изведнъж се втурнала в гората, а те се спуснали да я преследват. В същия миг баща му пристигнал с брадва в ръка при сина си.
Чара повече не се завърнала. Тя дала живота си за детето, което обичала. Когато дядото завърши своя разказ, в душата си усетих някаква странна смесица от болка и възторг, а очите ми се напълниха със сълзи. Междувременно дъждът спря, лънцето отново изгря и на небето засия многоцветна, вълшебна дъга.
Сбогувахме се със стареца и продължихме пътя си, а аз се зарекох, че моето куче, и това, което щях да си взема, и всички останали, които щях да имам в бъдеще, завинаги ще се казват Чара.

Автор: Моята дъщеря


Публикувано от aurora на 27.06.2007 @ 17:10:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 20:56:49 часа

добави твой текст
"Кучето Чара" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кучето Чара
от esperanca (medina@dir.bg) на 27.06.2007 @ 18:13:06
(Профил | Изпрати бележка)
ДО Дъщеричката на ВЕСАН,

Здравей, малка стопанке на всички Чари,
а може би не си толкова малка , щом си написала такъв хубав разказ.
Беше ми много хубаво, докато четях твоето разказче, върна ме в моето детство с всичките животинки, които си имах, няколко кучета, които се казваха все Буба, едно обаче бе Чарли ; всички врабчета и други пиленца, които падаха от гнездата си,а аз им ловях мухи и ги храних, докато им се покрият телцата с перушинка и им укрепнат крилцата, след което ги учих да летят. Имах си и един покрив с гълъби,над стотина, всичките си имаха име, дори и гробище, където ги погребвах и после пишех разказчета за тях.
Като възрастно дете имах две котета,едното Ричи, другито- Топси, не броя хамстери, рибки, канарчета, папагали...Твоето разказче много ми хареса и ако ми позволиш ще го посветя и на моите животинчета, които вече не са с мен. Може би , когато станеш голяма, ще се превърнеш в известна писателка,а може би това разказче е началото...колкото и известна да станеш, никога не забравяй, че когато човек има дърба и я развие, той трябва да твори за другите,не само за себе си,така дарбата ще е изпълнила своето предназначение - да служи на хората.
А ти продължавай да пишеш, ние тук в Хулите, очакваме твоите разказчета:))

До таткото : да предадеш коментара:)


Re: Кучето Чара
от Dimi на 27.06.2007 @ 18:22:06
(Профил | Изпрати бележка)
МНого хубав разказ, Весан. Ако дъщеря ти има и други, защо не ги пусне тук със свой ник? Чудесно пише!


Re: Кучето Чара
от rimoza на 28.06.2007 @ 15:27:00
(Профил | Изпрати бележка)
Докосващ сърцето разказ !
Поздрави за твоята талантлива дъщеричка !
Пожелавам и сбъднати мечти !


Re: Кучето Чара
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 06.07.2007 @ 16:58:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на всички за добронамерените коментари. Ще предам думите да дъщеря си, макар че едва ли ще се зарадва. Поводът да кача този разказ е тъжен... Чара умря и това е един вид символично сбогуване! А иначе дъщеря ми, поне за сега не е изкушена от литературни пристрастия и ми се сърди, че публикувах от нейно име.


Re: Кучето Чара
от katbalu на 03.08.2007 @ 21:32:28
(Профил | Изпрати бележка)
!