автор: BlackCat

И какво, че са се смесили ръцете ни
и парливо ми треперят пръстите?
Все зашепваш името ми светло,
а да бъда светла ми е втръснало.
И какво, че си мечта и половина?
Всяка да немее от очите ти?
Аз отдавна не доглеждам филмите,
във които кротко се обичат.
И какво, че ми препълваш шепите
със звезди свалени? Много важно!
С добре заучените реплики
просто нищо не ми казваш.
Спри сега така да гледаш
със служебна снизходителна усмивка.
Аз не давам любовта на кредит.
И не искам да ми връщат с лихвите.
И когато изкрещя в очите ти,
че си най-жестокото ми наказание,
отвлечи ме бързо, без да питаш.
И люби ме лудо. До запомняне.