автор: Oreshka

Крокодилите също плачат -
най-вече след дъжд, след дъжд.
Щом те плачат, а ти жив си - значи
надеждата умира само веднъж, веднъж!...

Видиш ли Крокодил, Крокодил
не влизай гол във Нил!
Този звяр е много весел
и със песен чака те като обяд чудесен!

Ще те лапне,
Ще те хапне,
със зъбки - само веднъж ще те тракне!
И ни костица,
ни мръвчица,
ни ръката ти за прощален поздрав ще махне.

Дълго, дълго ще те дъвче.
Дълго дълго ще те мисли.
Истински усилия!...
Ще въздиша
че тежко те глътнал,
и даже без хапче за газове… милия!...

Мъничко колибри
зъбките му чисти,
казват, че природосъобразна проза
била тази симбиоза:
малкия се труди - големия почива
и почивайки сълзи радостни от вкусния обяд излива.

Много дълго, тихо крокодила плаче,
тъй очиства му се организма.
Съвестта му се пробужда -
и нов лозунг ще напише:

"Хора, съхранете си оптимизма!"


;)

_______
Всъщност става дума за една особена порода хора. Неотзивчиви. Студенокръвни влечуги. Без собствена температура. Правят лустросани ефекти колкото да се докопат до секса.
Всъщност са истински женомразци.