Отдавна исках тебе да забравя,
опитвах чувствата да укротя.
Налагах на сърцето си забрана,
над мислите си спусках пелена.
Във делниците душни, сиви
се хвърлях като в хладен океан.
С надеждата, че мислите парливи
забрава вечна ще намерят там.
Наистина се борих неуморно
и волята си пуснах в пълен ход.
Повярвах и неистово, покорно
очи затварях и излъчвах хлад.
Неможе, вярвай ми, нестава-
едно едничко нещо да смиря.
В сърцето трепетът остава
и в миг се сриват всички правила...