автор: velar

Това е песъчинката
на есента,
заседнала в окото на кълвача
и затова
за всички безпричинно
той буди мъничка сълза
под тъмното небе
за дъжд разквачено.

И се притулва в храстите
кълвача,
и тихомълком се сбогува -
с това, което времето отнася
и с утрото на здрача,
невидимо
над нас
препускащо.