автор: petinka

Търсеща, искрата си пропрявяше пътека,
готова всеки миг да се стопи...
след огъня, запален във сърцата,
от който двама щяхме да горим.

Една от всичките, жадуваща, незрима -
пътека трънена, поела по света...
прегръдка нежността ни бе изплела
със вятъра, от нишките на Любовта.

Без цел се движеше, и без посока,
в една от многото пътеки по света.
За двама ни бе тя единствена -
посипана с елмаз и светлина.

Сега горим и нека не прегаряме -
жадувания пламък няма да гасим.
Искри със съчки от любов подхранваме...
Летят ли, обичта си ще спасим.