автор: katbalu

Нощ. Огнена нощ.
Нощ наситена с тежко, омайно дихание-
дъх на пламнали билки.
Нощ - на чудните сенки-
черно- червени- слени в едно......
Нощ на тихия шепот в отекващи стъпки-
вечни и вярващи.....
Нощ, като нечие сетно дихание,
като капка сълза под която прозират
пъкленост
демон
жестока съдба......
Беше нощ във
която
открих
любовта....
Нощ в която ръцете се сплитат....
Нощ в която душите се сплитат......
и сърцата се сливат в едно.....
На кому бе потребна?
Защо?
Кой я искаше?
Кой я погуби?
Кой разплете ръцете горещи?
Кой преграда издигна в сърцата?
Кой прогони далечните сенки
и омайните билки в нощта?
Беше нощ сред догарящо лято-
угасна внезапно.
Долетяха последните стъпки-
в тъжно шепнещо ехо.
Във една непосилна раздяла
бе
изгряла
зора.
Бе изгубена нощ...
Нощ в която открих любовта!