автор: Bonnka

- Мислил ли си някога за смъртта?
- Еми, не. Какво да я мисля. Тя си идва в уречения ден, в часа, който е определила съдбата. За там място и ред няма, всеки идва и си отива от този свят. Раждаме се мокри, голи и объркани…след това е още по – трудно. Ти защо я мислиш?
- Защо…знам ли. Може би защото това е единственото сигурно нещо, което ще ни се случи. Ако често мисля за това ще го приема и ще свикна с тази мисъл.
- Никога няма да свикнеш. И когато дойде ще те изненада.
- Зависи кога ще ме вземе, ако е сега ще ме изненада но след трийсет години ще започна да я очаквам.
- Ти и сега мислиш и я очакваш, но съзнанието ти е затворено за тази вероятност, и … повярвай ми никога не би се отворило напълно, като мрежа ще пропуска дребните възможности а ще задържа едрите, а всяко нещо на земята идва от дребнавостта.
- Да живота е хубав за широко скроения, за дребнавия и алчния е много по – различен. Единия би казал - какво толкова ще загубя, а другия - не бих понесъл загубата, и с това се измерва и живота и смъртта и радостта – всичко на света се измерва с тези няколко думи.
- Виждаш ли – вече мислим еднакво. Все едно сме живели цял живот заедно.
- Заради нашето Ниво IV, всички сме еднакви, от години мислим еднакво не мислиш ли?
- Разкажи ми нещо за жена си – какво те очарова и какво те плаши, какво те отвращава…?
- Дойде ли времето в което да говорим за това? Добре – тя е – понякога само материя, понякога само душа. Но нищо от това не е мое, тя е в моя дом – родила моите деца – но все едно е никой. Не искам да си мислиш, че за мен е никой – по скоро аз се сливам с времето, с дома ни… аз съм даденост – но не и страст за нея, нито трепет, нито чувство. Тя за мен е – една мечта, нещо което винаги съм искал, но никога не съм имал. Когато ми позволи да имам тялото й – душата й е празна. Когато ме остави да докосна душата й – дори само като шепот, или като слаба топлина – тялото й се отделя от нея и става тяло без душа. Никога не съм имал и двете едновременно.
Какво ме очарова – всичко, същевременно и нищо.
Всичко – защото е красива, когато докосва косата си има едно такова движение, все едно я милва и това й доставя удоволствие, погледа й пълен със страст, когато се движи, когато спи, когато се храни, когато обича децата ни. Представяш ли си я – добре, е а аз да съм някъде около нея в твоята представа – не нали? Точно затова е нищото в очарованието й – защото нито погледа й, нито усмивката, нито топлината са отправени към мен. Мен там ме няма – в нея, и никога не съм бил. И това ме отвращава – нали ме питаше.
Какво ме плаши – независимостта й, упоритостта и контрола – това е наистина ужасяващо. Но най - много се страхувам, че ако само ден не помисли за мен – ще ме забрави.
- Обичаш я нали?
- Толкова силно, че чак ме боли. А твоята жена – разкажи ми за нея.
- О, тя е различна. Винаги ме чака и независимо от часа – слага масата, не се храни докато не се прибера. Харесва ми през лятото – боса на двора, облечена само с домашна роба. А през зимата – седнала пред печката да ми кърпи чорапите, винаги усмихната и топла. Тя също е красива с големите си меки и топли гърди, с едрите си бедра и яки прасци, жена която може да обича и го прави с щедростта на майката земя. Обичам да я гледам докато дои козата, твоята може ли това?
- Не. Тя е дама. Тя обича бързите коли и новите технологии, използва чуждите мъже – те също като мен я обичат до лудост. И най – много обича себе си, и всичко останало което обича го прави от егоизъм защото така се чувства най – щастлива. Да задоволи всяка своя нужда и прищявка е смисъла на живота й. Ревността ми към нея ме убива, уби и нея. А твоята? Какво те отвращава в нея, какво те плаши?
- Това, което ме отвращава, ме и плаши. Не може да отказва, може всеки да стопли с гърдите си, родена е да прави мъжете щастливи. Не ги дели, изобщо. Търпи всички и всичко което могат да й причинят. Омразата да я деля с някой друг ме убива, и нея уби.
- Време ли е?
- Време е. Затвори очите си ще стане бързо. Смъртта идва веднага, докато си помислиш и си мъртъв. Ще отидем там при тях – при жените си, те ни чакат. Съжаляваш ли, че уби твоята?
- Не.
- Аз също…