автор: roza1

Нахлуват спомени предишни
в объканата ми душа.
Отварят шкафове и търсят
любов изпитана в нощта.
Със нокти дращят в мене,
нанасят удари безчет.
Боли! Не мога! Спрете!
Милувките си ми дарете!
Боли ме вече месец цял,
нима за мен не ви е жал!?
Къде си мой късмет предишен?
Къде се дяна?Къде си днес?
А трябваше да бъда изненада...
Изненадата остана неразбрана.
От късмета ми предишен
остана болка само- жива рана.