автор: vrabche

Идва един момент, в който ти писва да си говориш сам на себе си и искаш да изкрещиш, защото ти омръзна да си лъжец, лицемер. Омръзна ти да лъжеш най-вече себе си, защото вече не си вярваш. Искаш всички да те чуят, но не ти пука, дали ще те разберат, защото крещиш за себе си. Викът е, за да освести теб самия.
Омръзна ти, животът ти да се управлява от термина “трябва”, най-накрая влиза в сила “искам”. Защото цяла вечност си съществувал под знака на “трябва”, да съществувал си, не си живял. Трябва да се усмихваш, когато искаш да удряш, да мълчиш, а да искаш да крещиш. Цял живот се правиш на шут. Трябва да правиш нещо, защото другите го искат. Цял живот те учат да живееш за другите, да мислиш за тях, да се съобразяваш с тях. И така не те учат как да живееш за себе си. Защото трябва да си щастлив, когато удовлетворяваш изискванията на другите. Но не, писва ти, най-накрая искаш да “искаш”. Да направиш нещо, което на теб ти харесва без да ти пука за другите. Повтарят ти, че в живота трябва да се съобразяваш. Но не - изкуството е да не се съобразяваш и да успееш да живееш сред другите. А не всички да те обявяват за луд, просто защото си различен и не искаш да приемеш техните правила.
Но какво всъщност искаш, по дяволите? Искаш да правиш хартиени ракетки и да ги хвърляш запалени, да стриш пясъчни замъци, да тичаш по полето, да се покатериш на някое дърво, да стоиш на терасата и да замеряш минувачите с череши, да тичаш бос покрай реката и да плаша патиците... Тогава беше щастлив, нали? Да, искаш безгрижието на хлапетата. Искаш онова време, в което не съзнаваш, че си претижавал най-голямото щастие. Че си притежавал себе си, свободата, целия свят...Но това щастие е само за децата, но не могат да го оценят. Те просто го имат и живеят в мига.
Просто искаш смисъл, убеждение. Не хаосът на душата си. Искаш да е грешно, но да си убеден, че е точно това. Омръзна ти все да намираш нещо, което разбива вярата ти, душата ти.
Умори се от релността, искаш малко илюзия. Но не онази илюзия, която намираш на дъното на чашата. Искаш онази илюзия, която само любовта може да сътвори.
Искаш да можеш да се отървеш от предръсъдаците на обществото, искаш да се освободиш от тях. Да можеш да избереш какво да направиш и да не ти пука какво ще кажат Те – всички останали.
Искаш да живееш!
Но сигурно си слаб, прекалено слаб, защото все още не можеш да го постигнеш. За сега само съществуваш, мой дух.