автор: DiABLOLiTiC

……не очаквам нищо от вас… пиша го това, защото може би има хора на който ще им е интересно, да прочетат нещо, което само по-себе си е толкова невероятно и уникално, поне за мен… за две преживявания наскоро… едното от тях твърде брутално, на границата на човешките възприятия, другото може би просто случайност, невероятна случайност…интересна, по особени от останалите, по различни, заради това което беше в тях…
но не заради самото преживяване, защото то се случва често, а заради това което беше вътре в него… Сънувам как летя или тичам или по някакъв начин се движа над разни градове, някой от тях са реални в който съм бил, други мисля, че пак са реални, но никога не съм ги виждал или бил там, просто ги виждам отгоре заедно с хората и животът който кипи в тях дори с подробности… Избирам някакъв човек, чисто произволно, спускам се към него и влизам вътре в него… тогава мога да виждам през неговите очи, да усещам всичко което той усеща и прави, усещам това което изпитва, виждам това което той вижда, чувам това което той чува, разбирам мислите му, аз съм напълно слят с него и в този момент, аз не съществувам, съществува само той, но той не съм Аз! … аз не мога да променя нищо, той си е там и сам си решава какво да прави, какво да мисли, накъде да се движи... аз само усещам и разбирам, но без да знам, че съществувам аз самият, когато съм в него. Аз мисля, че съм той… не знам дали ме разбирате добре. Чак когато изляза от него, разбирам, че съм бил в него и имам спомените от него. Усещал съм много различни хора който са ми дали невероятни познания и опит, както това да съм влезнал в жена която прави секс и да усещам какво изпитва една жена когато прави секс… беше върховно усещането и тогава разбрах, колко различни са усещанията на един мъж когато прави секс и на една жена. И кой неща са от значение за една жена… и това е невероятно…
Едно от преживяванията ми, което ме изправи на ръба дори на моето съществуване….. Бях в човек, вътре в него, който пресичаше някаква улица, голяма улица. Незнам дали беше случайност, че влезнах точно в него или не. Колите не се движеха бързо, но имаше натоварено движение, точно в час пик. Беше към пет вечерта, някъде в USA, някой голям забързан град, защото имаше много рекламни табелки на английски отстрани по сградите който премигваха. В полусумрак… Имаше подлез за коли с по две платна във всяка посока и отстрани още две платна. Човекът пресичаше улицата на място където е забранено пресичането. Измина половината и продължаваше, задъхан и леко изморен, прибираше се от работа и мислеше за това какво ще вечеря. Изведнъж, страхотно неочаквано и много силно с бърза скорост го блъсна кола… времето се накъса, наряза, начупи, усетих как сърцето му спира, и невероятният страх в него. Летеше във въздуха от силния удар на колата… Още преди да се е разбил на тротоара, разбра, че ще умре и че има три секунди, не повече за да се сбогува със света и нещата който са цени за него. Беше някъде на около 35 години…. Не можеше да го проумее, в предишният миг беше жив и се прибираше към вкъщи… Не искаше да умира… Усещаше ужасяващо напрежение в себе си. Духът му започна да се отделя от тялото и това беше едно от най-болезнените усещания който съм имал през моето съществуване… никога не съм вярвал, че смъртта е болезнена, знам, че човешката психика е твърде слаба за да може да приема повече от нещата който се случват... Не съм вярвал, че някой може да изпита и такава невероятна, нечовешка, безумно силна болка. Но това усещане беше толкова болезнено, точно преди да умре, знаейки, че умира, съзнанието му се побърка, той полудя и болката беше неописуема, настръхвам дори сега, когато пиша това. Бях в него и усещаш нещата който той усещаше. Мислил съм си, че смъртта е нещо обикновено, и че просто се случва… разбирам, колко неподготвени сме за нея… може би будистите или други хора изповядващи религии, който цял живот са се учили за да избегнат тази болка, успяват по някакъв начин. Не защото я няма при тях, просто са подготвени и знаят какво да очакват. Не се страхуват… Може би дори част от смисъла и съществуването им е точно това, да се научат да преминават… свободно… Жената и двете му деца успя да ги види в мигът преди да умре, те не бяха разбрали, че нещо се е случило. Стояха в къщата им и тя му готвеше, а те тичаха около нея в кухнята…едното на четири, другото на пет… С такава ужасна сила искаше да е там, при тях, да ги прегърне нежно, да целуне своята любима. Не разбираше какво става, не разбираше какво става. Да седне и спокойно да вечеря разказвайки си за нещата който са му се случили през денят, да ги попита как са, в кое учлище ще запишат децата… Усещането беше на две места, в коремът му, направо му се разпори, толкова силно се сви и болката беше нечовешка, съзнанието му се беше побъркало и изпаднала в някаква ужасна паника и агония, а другата болка отзад зад главата. Много силна, но тъпа, все едно са го хванали в менгеме и не спират да го стискат… докато в коремът болката беше яростна…. Духът му се отделяше. Още преди да е паднал на тротоара беше мъртъв. Бях там, в него и чак след това разбрах, че той не съм аз… върнах се… пламнал и облят в пот… Трябваше ми малко време за да се съвзема, да разбера, че съм жив. Да се обадя по телефона някъде произволно, да видя, че ме чуват, виждат… толкова адска болка от смъртта, с такава сила… Да бъдеш в човек който умира… и сълзите по лицето ми…. Не спираха… дори и сега когато го пиша, припомняйки си този момент…
{продължава}