Неизказана клетва
тихо кърви
Надеждата светла
с нея върви
Превързва раните
с вяра
И също като враните
все повтаря:
"Приятелко, време е.
Просто умри.
Прокълнато семе е
туй, що в тебе мълчи.
Измамно доблестно,без чест,
заченато в лъжа
Дете на злост, на чер инцест,
орисано в тъма."
"Прости ми, мила моя сестрице,
за моята глупост.
Прости ми, мила моя Надеждице,
за моята лудост.
Сляпа бях и грешка грозна беше,
че се отдадох аз
на оня черен пъклен демон
в оня черен час.
И права ти си за смъртта
Единствена спасителка е тя
И мойта рожба в любов сътворена
ще да е мъртвородена,
както и аз".