автор: Vesan

Край един дълбок поток
беше седнал стар Жабок
със зелени очила
и с провиснала лула.
Срещу него, във водата,
малка рибка се премята,
смее се и се закача;
- Чичо, ти защо не скачаш?
- Ех, ти, палаво момиче,
кой игрите не обича,
но съм стар и уморен,
пък водата е студена,
а въртят ме стави стари...
Тъй жабока отговаря.
Ала рибката игрива
непослушно го облива
с изобилен хладен душ,
и намига хитро, уж
че неволно го направи.
Със въздишка се изправи
тъжно стария Жабок
и си тръгна, скок-подскок.
На брега остана само
кална локвичка. Не знам
със жабока що се случи,
ала рибката получи
неочаквано урок.
Сигурно при своя скок
стария Жабок събори
шепа камъни от горе
и, повярвайте, видях,
тупна я един от тях.