автор: dara33

"Ех, да можех да стана халат, и по цял ден да съм около нейното тяло"
Тя седеше на един стол, когато той влезе в стаята. Изпусна книгата, която четеше.
Книгата падна, заприлича на разпилени криле на птица...
Той се наведе, и взе книгата. Беше от онези книги, за чакрите и отварянето на съзнанието към висшето и божественото. Затвори книгата, и се усмихна под мустак. После приближи към нея. Тя стоеше до прозореца и отблясъците на лунната светлина си играеха с косите и . Не беше в бяло. Халат, с цвят на пепел от рози перфектно обгръщаше фигурата и.
"Ех, да можех да стана халат, и по цял ден да съм около нейното тяло" така си помисли той. Целуна я. Нежно. Езичето му се плъзна в устата и леко и плавно, играеше си. Обичаше изненадата, която виждаше в очите и щом я погледнеше. Обгърна тялото и властно. Дръпна коланчето на халата. То се свлече в нозете на жената. Разтвори халата. Цялото и тяло крещеше за любов. Обгърна я, и я целуна продължително докато не я усети отмаляла в ръцете си. Потърси гръдта и. Облиза зрънцата с майсторството на вещер. Те се втвърдиха и набъбнаха. Това го влудяваше. Дългите и бедра бяха притегателна сила. Прокара пръсти по тях. Усети как настръхва цялата. Чувстваше всяка фибра от нея. Клекна. Целуна корема белязан от майчинството. "Вкус на мляко, с примес на канела".
Така си помисли той. Дълго и бавно целуваше всеки сантиметър от нея. Усети как тя ще свелече в ръцете му, и я придърпа към леглото. Положи я върху му, сякаш принцеса върху пух. Ръката му отиде на Венериния хълм. Докосна я. Тя се извива в неговите горещи ръце. Клитора е като музикален инструмент, стига да се научиш да свириш на него. Той никога не прекаляваше. Усещаше, кога и е приятно, и кога не. Сега тя се беше разтворила алчно, като лилия за него, там в пухеното легло. Но...той не бързаше. Искаше да я влуди. Искаше тя да му се моли, за да я обладае. Докосваше я, усещаше я, и това го караше да бъде на седмото небе от щастие. Тялото на тази жена сякаш беше създадено за него. Дупето и едричко и апетино, гърдите сочни, като напъпил плод за бране, кожата и вкусна медовина...Той облизваше всяка гънчица от нея. Тя дори нямаше сила да се съпротивлява на това огромно желание. Просто се потопи в света на усещането. Той беше топъл. Тя студена. Природа. Той и отдаваше от топлината си, а тя го даряваше с нежността на студената си кожа. После изви тялото и, настрани. Влезе в нея нежно, но някак си игриво и закачливо. Даваше и по малко от себе си. Докато не я чу да прошепва:
-Искам те.
Тогава той се подчини на това нейно желание. Вече едвам се удържаше от напиращо желание да влезе в нея. Потопи се в океан от блаженство. Дупето и потръпваше от удоволствие. Той усети, и тази тръпка на нейното тяло. Любеше я бавно, бавно, а тя стенеше от удоволствие. Не му се искаше да свършва. Този миг. Тази нощ. Придърпал тялото и алчно го държеше в ръцете си, и не го пускаше. Ритмично се потапяше в нея, и това го водеше до екстаз. Усети нейното притаяване. Изля се в нея, и примряха вкопчени един в друг. Толкова се искаха, че отдалечаването им се стуваше равносилно на агония или смърт. Не го извади от нея. Остана там на топло. Прегърнал тялото на жената. Тя се усещаше пълна с неговата топлина. Обичаше тази топлина. Всеки път след всеки акт на сливане и отмора усещаха в себе си желание за още и още и още...като ненапили се пияници, или като ненапили се пътници жадни в пустиня. Страстта му се засилваше вместо да отминава, и понякога си мислеше, че е полудял. Тя просто беше приела факта, че го обича. Това извиняваше каквото и да било. Просто той беше от значение. Обичаше как я гали и целува. Как отмята косите и, за да разголи желаното местенце за целувка. И как прокарва език по нея, той просто я влудяваше. Тя го желаеше, и не виждаше нищо лошо в ненаситността си, която изпитваха един към друг.
"Когато се стопи, желанието му, ще изчезна" така си мислеше тя.
"Когато престане да ме обича, ще изчезна" така си мислеше той.
"Когато престане да ме обича, ще спре да ме желае" така си мислеше тя.
"Когато престане да ме желае, значи не ме обича." така си мислеше той.

Всъщност и двамата мислеха за едно и също нещо, но просто по различен начин.
Всъщност по ужасно приличащ си начин, но изказани в мисъл приличаха на отлъчени близнаци. Просто любов, имаше тук, в тази къща където двете тела се отдаваха на удовлстието да се сливат, търсят и намират. Любов!

б.а.следва Телата/нощ четвърта/
автор: Лили Спасова