автор: centsche

Поляна в гората. Тук тихо шуми
лекият вятър из млади върхари.
Над цвете уханно мушица жужи.
Слънцето бавно на запад догаря.

Тържествено,странно притихна светът…
…бухал избуха и клечица пукна…
Невидими устни легенди редят –
глас приласкаващ в ухото зашушна.

Прекрасна и свежа пристъпва нощта,
тайни понесла, предания стари
по Еньовден как се люлеят хора
и самодивски премени изгарят.

Позната реалност преля в утринта –
чувство мистично у мене остана
как пренощувах в потайни места
на самодивска вълшебна поляна.