автор: aglika

Със теб единствено по лунно време
да бъда съм орисана сега.
Във пурпура на лилаво безвремие,
в мига на бликналата в мен тъга...

В подлунието, в тих, потаен час,
когато нежни сънища танцуват
ще чуеш прилива на моя глас,
в безвремието, как към тебе плува...

Ще ти прошепна (може би във стих),
а може просто песен да извия,
насред съня, гласът ми ще е тих,
прикрил умело моята стихия.

Чуй разказът ми с цветове пропит,
с неземни, приказни видения...!
И там, на длан, ще видиш път открит,
рисуван с хиляди знамения.

А във небето, в звездния безброй,
ще грее ярко вярната посока...
Вземи Луната с теб, за часовой,
далеч от нас да пази на Зората скока.