Някой ден мен няма да ме има.
Някой ден (без мен) ще бъдеш сам.
И разбрал че всичко, всичко е измама
във заблудите забравен от тъга ще си пиян.
И ще ти напомня само самотата
за това, което нямаш и не си.
Не успял със нищо да си утешиш душата
ще потърсиш във сърцето си от мен следи.
Но дори във него няма да ме има.
Ще си спомниш, че не ме допусна там.
Във ръцете си с надеждата изгнила
някой ден и ти ще бъдеш сам.
Някой ден в студена празна стая
и от твоите очи ще завали.
Някой ден (кога точно не зная)
както мен сега ще те боли.
И заслушан във гласа на тишината
всяка нощ ще става по-безкрайна.
Сън загубил във прегръдка на лъжата,
любовта ще е илюзия измамна...
Някой ден когато мен ме няма...