автор: Esoterica

Вървях задъхана по улицата.Мамка му,сигурно валеше вече час,а трябваше да бързам-клиентите мразеха,когато закъснявах.
Най-сетне стигнах до входа-боята на вратата беше олющена;драскотини от нокти,вулгарни надписи и липсата на две от стъклата ми навяха мисълта, че тази вечер работата ми няма да е много приятна.
Влязох във входа.Нямаше осветление ,но все пак се добрах до третия етаж."Паскови"-гласеше ръждивата ламаринена табелка над шпионката на вратата.Познавах едно момче -Пасков...
Звъннах веднъж-никой не отвори.Звъннах втори път и на вратата застана някакъв канален плъх-така наричах мъжете,приличащи на хипарчета от седемдесетте години на миналия век.С малките си кръгли очилца,висящи на края на заострения му сякаш с острилка за моливи нос и рядка русолява коса,тоя ми напомни за един сериен убиец от филм ,който бях гледала като дете.
-Ти ли си курвата?-попита ме тъпото копеле и се ухили злобно.
-Да,как позна?
След няколко години на улицата вече си чул такива епитети ,че "курва" ти звучи като принцеса".
-Влизай! Вратата до кенефа.Аре, че те чакат ма!
Стана ми интересно как ли ще открия въпросната врата,но още с влизането в малкия апартамент забелязах една леко открехната и две момчета с черни превръзки на очите,лежащи на огромна спалня.
Съблякох се още в коридора и оставих мижавия плъх да се понаслаждава на оголената плът,след това влязох в стаята и го оставих да си онанира спокойно.
На леглото ме чакаха момчетата. Мой тип-стегнати тела (не набити мускулести камари,нито кльощави продълговати мотовилки-просто перфектния баланс),тъмни коси ,оформени в стил Виле Вало (явно фризьорката си е разбирала от работата,защото бе успяла да открие красивите им лица и да подчертае устните).Не можех да видя очите заради превръзките.
-Пусни музика-каза едно от момчетата.-По твой вкус.
Застанах до уредбата-изглеждаше доста скъпичка.Заразглеждах дисковете-Pink Floyd,Metallica,Pantera,Nightwish,HIM...все стари групи с отдавна залязла слава.Спомних си-едно време обожавах HIM.Пуснах диска и зазвуча една от любимките ми-"The Path".
" There is no turning back from this unending path of mine,to hell and back..."-започнах да си тананикам тихичко ,а момчетата се размърдаха нетърпеливо.
Загасих осветлението и седнах между тях.Момчето,което лежеше пред мен,сега коленичи и започна да ме целува бавно по врата и раменете.
-Как се казваш?-попитах.
-Андрей.
-Красиво име.
Андрей ме целуна-устните му изпепеляваха,по цялото ми тяло пропълзяха огнени тръпки.Рядко изпитвах удоволствие от работата си,но усетих,че този път ставаше нещо различно.Ръцете му трепереха.Помогнах му да разкопчае дънките си...
"Защо другото момче все още не се включва в играта?"-мислех си аз,докато Андрей влизаше в мен.
Тогава усетих ръцете му върху гърдите си.
-А ти кой си?-прошепнах,извръщайки глава назад.
-Владимир
Да,познавах едни момчета-Владимир и Андрей-неразделни приятели,деляха всичко....
Влади влезе в мен отзад-проникваше бавно ,нежно.След това започнаха тласъците.
Аз бях пещера,а те-любопитни изследователи,проникнали дълбоко в мен,за да разкрият всяка моя тайна;бях скала насред морето ,а те-вълните-прегръщаха ме,обичаха ме...
За няколко минути се оставих на устните им-сладки,страстни,прогарящи плътта.
Реших да сваля превръзките от очите им-дали и там гореше същия огън,както в моите?
Черният плат бавно се оттегли от лицето на Андрей...Същите очи!Колкото и тъмно да беше,аз ги видях-същите като от онази снимка!
-Андрей...Принцът на Розите...Драконът...
-Да,..но ти от къде?!-той се отдръпна внезапно,Владимир-също.Седях в средата на леглото-гола,уязвима,сама,а те ме гледаха втренчено.
Сигурно си спомниха за онова скромно и тихо момиче,което сега се бе преобразило в безсрамна нископлатена уличница.
Андрей се изправи,за секунди излезе от стаята и ...заключи вратата.Спуснах се след него,ала твърде късно.Заудрях по вратата.
-Принце на розите,пусни ме!-молех се аз и дърпах бравата.
Нищо...
Свлякох се на пода,плачех тихо,сълзите се стичаха бавно.Сигурно съм седяла така няколко минути,но на мен ми се сториха векове...
Усетих движение зад себе си и след това ръцете на Владимир обхванаха раменете ми. След толкова години пак го обичах, времето не успя да заличи чувствата ми към него.
Обърнах се ,но не го погледнах -умирах от срам.Той ме хвана за брадичката и побутна лицето ми на горе.Загледах се в очите му-кафяви,тъжни...Целуна ме...Любихме се цяла нощ.На сутринта се събудих в прегръдките му.Целунах го за последно.Той още спеше.Вратата бе отключена.До уредбата имаше писмо -"За Ана",за мен...Взех го.Облякох се,излязох от стаята,от апартамента,от входа.Вървях нагоре по улицата ,а дъждът се сливаше със сълзите ми.
Никога вече не го видях ,но и никога не отворих писмото...