Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Вървях задъхана по улицата.Мамка му,сигурно валеше вече час,а трябваше да бързам-клиентите мразеха,когато закъснявах. Най-сетне стигнах до входа-боята на вратата беше олющена;драскотини от нокти,вулгарни надписи и липсата на две от стъклата ми навяха мисълта, че тази вечер работата ми няма да е много приятна.
Влязох във входа.Нямаше осветление ,но все пак се добрах до третия етаж."Паскови"-гласеше ръждивата ламаринена табелка над шпионката на вратата.Познавах едно момче -Пасков...
Звъннах веднъж-никой не отвори.Звъннах втори път и на вратата застана някакъв канален плъх-така наричах мъжете,приличащи на хипарчета от седемдесетте години на миналия век.С малките си кръгли очилца,висящи на края на заострения му сякаш с острилка за моливи нос и рядка русолява коса,тоя ми напомни за един сериен убиец от филм ,който бях гледала като дете.
-Ти ли си курвата?-попита ме тъпото копеле и се ухили злобно.
-Да,как позна?
След няколко години на улицата вече си чул такива епитети ,че "курва" ти звучи като принцеса".
-Влизай! Вратата до кенефа.Аре, че те чакат ма!
Стана ми интересно как ли ще открия въпросната врата,но още с влизането в малкия апартамент забелязах една леко открехната и две момчета с черни превръзки на очите,лежащи на огромна спалня.
Съблякох се още в коридора и оставих мижавия плъх да се понаслаждава на оголената плът,след това влязох в стаята и го оставих да си онанира спокойно.
На леглото ме чакаха момчетата. Мой тип-стегнати тела (не набити мускулести камари,нито кльощави продълговати мотовилки-просто перфектния баланс),тъмни коси ,оформени в стил Виле Вало (явно фризьорката си е разбирала от работата,защото бе успяла да открие красивите им лица и да подчертае устните).Не можех да видя очите заради превръзките.
-Пусни музика-каза едно от момчетата.-По твой вкус.
Застанах до уредбата-изглеждаше доста скъпичка.Заразглеждах дисковете-Pink Floyd,Metallica,Pantera,Nightwish,HIM...все стари групи с отдавна залязла слава.Спомних си-едно време обожавах HIM.Пуснах диска и зазвуча една от любимките ми-"The Path".
" There is no turning back from this unending path of mine,to hell and back..."-започнах да си тананикам тихичко ,а момчетата се размърдаха нетърпеливо.
Загасих осветлението и седнах между тях.Момчето,което лежеше пред мен,сега коленичи и започна да ме целува бавно по врата и раменете.
-Как се казваш?-попитах.
-Андрей.
-Красиво име.
Андрей ме целуна-устните му изпепеляваха,по цялото ми тяло пропълзяха огнени тръпки.Рядко изпитвах удоволствие от работата си,но усетих,че този път ставаше нещо различно.Ръцете му трепереха.Помогнах му да разкопчае дънките си...
"Защо другото момче все още не се включва в играта?"-мислех си аз,докато Андрей влизаше в мен.
Тогава усетих ръцете му върху гърдите си.
-А ти кой си?-прошепнах,извръщайки глава назад.
-Владимир
Да,познавах едни момчета-Владимир и Андрей-неразделни приятели,деляха всичко....
Влади влезе в мен отзад-проникваше бавно ,нежно.След това започнаха тласъците.
Аз бях пещера,а те-любопитни изследователи,проникнали дълбоко в мен,за да разкрият всяка моя тайна;бях скала насред морето ,а те-вълните-прегръщаха ме,обичаха ме...
За няколко минути се оставих на устните им-сладки,страстни,прогарящи плътта.
Реших да сваля превръзките от очите им-дали и там гореше същия огън,както в моите?
Черният плат бавно се оттегли от лицето на Андрей...Същите очи!Колкото и тъмно да беше,аз ги видях-същите като от онази снимка!
-Андрей...Принцът на Розите...Драконът...
-Да,..но ти от къде?!-той се отдръпна внезапно,Владимир-също.Седях в средата на леглото-гола,уязвима,сама,а те ме гледаха втренчено.
Сигурно си спомниха за онова скромно и тихо момиче,което сега се бе преобразило в безсрамна нископлатена уличница.
Андрей се изправи,за секунди излезе от стаята и ...заключи вратата.Спуснах се след него,ала твърде късно.Заудрях по вратата.
-Принце на розите,пусни ме!-молех се аз и дърпах бравата.
Нищо...
Свлякох се на пода,плачех тихо,сълзите се стичаха бавно.Сигурно съм седяла така няколко минути,но на мен ми се сториха векове...
Усетих движение зад себе си и след това ръцете на Владимир обхванаха раменете ми. След толкова години пак го обичах, времето не успя да заличи чувствата ми към него.
Обърнах се ,но не го погледнах -умирах от срам.Той ме хвана за брадичката и побутна лицето ми на горе.Загледах се в очите му-кафяви,тъжни...Целуна ме...Любихме се цяла нощ.На сутринта се събудих в прегръдките му.Целунах го за последно.Той още спеше.Вратата бе отключена.До уредбата имаше писмо -"За Ана",за мен...Взех го.Облякох се,излязох от стаята,от апартамента,от входа.Вървях нагоре по улицата ,а дъждът се сливаше със сълзите ми.
Никога вече не го видях ,но и никога не отворих писмото...
Публикувано от BlackCat на 25.06.2007 @ 07:35:36
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Разказ за една уличница" | Вход | 3 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разказ за една уличница от angel_dust на 27.06.2007 @ 01:50:14 (Профил | Изпрати бележка) | прочетох на един дъх и не исках да свършва....разказът докосва,защото и истински...поздрав! |
Re: Разказ за една уличница от oberonus на 29.06.2007 @ 20:39:51 (Профил | Изпрати бележка) http://en-gb.facebook.com/voronsky | Браво! Много хубав разказ! Тъжен, но хубав. Има едно усещане, че нещо в нашия живот не достига, за да бъде подреден, което всъщност е много реалистично. И колко реално е това, че понякога вече не посмяваме да видим, да отворим нещо, което може би е хубаво, в което вярваме, че е хубаво, за да не нахлуе отново нагло действителността от там. Всъщност, извини ме, ако нещо не съм разбрал! Продължавай да пишеш! |
Re: Разказ за една уличница от Esoterica (vulnerable@abv.bg) на 04.07.2007 @ 00:50:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.myspace.com/cinemabizarrealas | Ами не исках Ана да отвори писмото, за да придам малко мелодраматичност. Пък и доста време мислих, ако все пак го отвори-какво ще пише вътре?! Е, не измислих нищо и оставих края отворен. Нека всеки да напише в мислите си ,каквото пожелае и сам за себе си да довърши разказа. |
]
Re: Разказ за една уличница от haboob на 04.07.2007 @ 01:28:09 (Профил | Изпрати бележка) | Хормоните като ни ударят е нормално да си фантазираме :)
Но такова смесено изкривяване на ценностти и реакции не пасва даже на гумена кукла..
|
]
Re: Разказ за една уличница от haboob на 04.07.2007 @ 03:32:21 (Профил | Изпрати бележка) | Очевидно е че не си имала вземане-даване с проститутки, но помисли логично - и най-пропадналият човек си има гордост, всъщност това е понякога единственото останало, така че "курва" си звучи точно като курва а нe почти като принцеса.. Или пък коментара: "красиво име"...! ти вярваш ли, че някоя която я клатят цял ден или нощ разни типове, ще се възхищава от имената им.. май по-скоро няма да иска да ги знае. Проститутка която е нископлатена! обикновено не е много интелигентна, но тази твоята е с претенции за познавач на култови групи, а не фолк, които били пък "със залязла слава", моля ви се! /това последното е упрек към теб ! :)/
И тези двамата хубавци "обичали да си делят всичко" - направо ми скри шайбата с тази либералност. И накрая плеснали с ръце и се прегърнали - секс до зори и много сълзи :) умопомрачително
За това не ми звучи реално историята
Здраво заринах разказа с критика :)) Ще се зарадвам да ме разбиеш с някой следващ! |
]
Re: Разказ за една уличница от Esoterica (vulnerable@abv.bg) на 04.07.2007 @ 16:24:48 (Профил | Изпрати бележка) http://www.myspace.com/cinemabizarrealas | Не,не вярвам да те разбия.
Искам да обясня характера на моя тип проститутка- тя е млада, все още е запазила онова малко наранено дете дълбоко в душата си. Крие мечтите си.
Има няколко версии за проблема с нископлатеността й- лош сводник, неопитност, нежелание.
"Красиво име" - тя има усет към красотата, естетичното - някога не е била такава и точно това е трагичното.
Мн ясно, че има усет и към музика-защо е толкова здрава рамката-всички проститутки са глупачки?
Съжалявам, че не съм описала как точно е тръгнала по пътя на проституцията... Родителите и са починали, избягала е от всички досадни инстанции,попаднала е в не много пристойна компания и така...
Вярно е,че е хмммм, доста цепещо морала две момчета дори и курвите да си делят...Ама аз наистина познавам едни такива! Същите Влади и Андрей. Били са нейни стари приятели, били са още деца. Владимир трябва да е нещо като... първата любов на Ана.
Абе глупости бе, кво по-просто обяснимо.
Мерси за критиката- все пак трябва да я има,иначе няма да се развивам :) |
]
Re: Разказ за една уличница от haboob на 04.07.2007 @ 20:55:02 (Профил | Изпрати бележка) | Аз си казвам винаги така - "право куме в очи!". Мога да ти покажа още противоречия които са в отговора ти, но не защото търся морал или логика - просто има фантазии които подвеждат читателя, а когато пишеш ти си общуваш точно с него.. знаеш че човек с въображение има такива непреводими мисли, за които трябва да си майстор да ги разкриеш, но понякога е по-добре да останат тайна :)
Подробностите няма да коментирам.. аз май никога не съм обсъждал толкова дълго.. нещо има тука!:)
|
]
Re: Разказ за една уличница от oberonus на 04.07.2007 @ 18:45:11 (Профил | Изпрати бележка) http://en-gb.facebook.com/voronsky | Всъщност не знам защо се смята, че литературата трябва да представя нещата реално в смисъла, в която съществуват в действителността. За мене разказът е правдив, защото чувството и внушенията са напълно реални и истински. Според мен именно присъствието на приказните елементи и невероятното сравнение на проститутката с принцаса правят разказа наистина хубав. Много банално е една проститутка да слуша фолк, това може да го напише Христо Калчев или Стефан Цанев. Хубавото на литературата, за разлика от действителността е, че може да бъде красива, колкото и тъжна да е понякога. |
]
Re: Разказ за една уличница от haboob на 04.07.2007 @ 22:34:39 (Профил | Изпрати бележка) | Прав си, че литературата не трябва задължително да представя нещата точно както са в действителност. Но тук става въпрос за друго и именитите автори нямат присъствие. Аз не харесвам разказа, а ти си го харесал. Различни читатели сме и това е :) |
]
] | |