автор: Esoterica

В градината на свойто детство аз се спрях
Севсем за малко седнах, помечтах,
а послех тръгнах си по пътя пак
към твоя замък, де царува мрак.
Надежда търсех, ала само прах
откривах - сърцето оковаваше се в страх.
Дали ти си бе намерил друга кралица,
някоя сладострастна малка мръсница?

С нея ли сега делеше своето легло,
докато аз по пътя си минавах през добро и зло?
Не, беше невъзможно, не трябваше да е така,
защото помня ти какво ми обеща!

В онова време аз пиех от дъха ти,
всяка нощ тихо влизах в съня ти.
Аз влюбена бях твойта черна красота
Любими, излъга ли ме ти за любовта?

Вървях едва-едва към твоя замък
съграден от стари спомени и камък
и мислех си за туй що някога беше.
Сега гнева във мене яросто гореше.

Най-сетне стигнах до черните портали,
де хиляди мечти бяха тихичко заспали.
Пробудих ги, усмихнаха се те.
Влязох в замъка ти хванала ги за ръце.

А там - сребърни паяжини,кости и пепел...