автор: vavilon

"Всичко зависи от това как гледаме на живота"
Кошмар. Пробождат ме чувства, досега непознати. Сърцето тупти, сякаш ще се пръсне. Затворена съм в клетка. Добрият чичо Чарли ще ми се притече на помощ
- Ало, къде си? - викам и усещам мокрите си устни.
Кошмар. И ражда се истината след лъжата, превръщайки ни във вестоносци на Времето, заблуждавайки с глупави обещания. Очите ми сякаш просветляват небето. Синева. Тишина.
Кошмар. Видях те, любовнико, седнал на маса с две момичета. Изрусени, неприлично изрусени. С високи токчета и дълбоки деколтета. И устните им ги издават. Те са там, където плащат. Парите са мярата им за ценност. Ей, плачеш ли? Не плачи! Погалих Душата. Любовта пак ще дойде и ще съживи окървавеното Сърце.
И отново поредният кошмар. Огньовете на неизвестността ме милват и утешават. А в Библията е писано: "Обичай ближния, както себе си!"
Ей, огньове, запалете страстта на невиждани досега карнавали и веселия, за просещите, за затворниците, за себеподобните, за Вселената.
Жарта тлее. Кошмар, спри! Как успяваш да прелъстиш думите и мислите?! Усещам присъствието ти и през деня. Но бягаш от мен...Защо! Опитвам се да се събудя само за миг. После прекрачвам границата. Отивам Отвъд. Там като че ли нещата са по-прости. Няма съревнования, дълги и кратки спринтове. Това е Новият свят. Светът на Мъдростта. Целуни ме силно, за да ми олекне. Пей, Душа, някъде на север разтоварих багажа си. Поисках да съм сама. Сама в размислите. Проверете багажа и го оставих на третия етаж на улица "Светлина". След два месеца смених кооперацията с името "Надежда". Ще бъда истинска и омайна, красива и светла. Затова спрях да сънувам кошмари. Намерих се след дългия път на съвестта.
...Спри, кошмар, махни се!
Събудих се една вечер изпотена, капки кръв се потопиха във възглавницата. Страхът сковава Тялото. До болезненост. А истината?
Усещах само твоите топли ръце.
Край на кошмара.
Обичах те.
Желаех те.
Молех те.
А всичко бе сън...
Възлюбих те...