автор: PLASHKOFF

Миглена слезе от таксито на бившия си приятел. Връщаха се от "Дъбовете"-
ресторант намиращ се в едноименната гориста местност, намираща се на някол-
ко километра от града.
Владимир я бе поканил на вечеря. Както винаги тя не му отказа. Излизани-
ята й с него, бяха най-вече запълване на времето.Бяха съученици още от
деца.Семействата им бяха близки от много години.Родителите на Владо,и майката на Миглена, бяха загинали при автомочилна катастрофа,преди три години.
Баща й останал сам, дълго време не можа да преодолее загубата на съ-
пругата си. Вина за тази трагедия, бе изпреварващ автомобил, навлязъл в
тяхното платно с висока скорост, управляван от пиян шофьор.
Напоследък бащата на Миглена, имаше много работа на вилата, която строеше- намираща се в лозята. Владимир му помагаше във всичко.Между тях
съществуваше много близка връзка, като между баща и син.
През годините,като съученици , двамата бяха много добри приятели, дори
и след това. Изпитваха силни чувства един към друг. След казармата, прия-
телството им лродължи няколко месеца. Дори имаха сериозни намерения
Изведнъж Миглена охладня към него. Излизаха когато се прибираше в Добрич, тъй като бе студентка в Софийския университет.
Преди да се прибере в къщи, тя се обърна към него, с особено настроение.
- Владо,... имам молба кън теб! Моля те, повече не ме търси по какъвто и
да е повод!
Думите й бяха като нож, забит в сърцито му.Застана като попарен.
- Какво ти стана?! Нищо ти нямаше! Защо постъпваш така? Винаги съм бил
внимателен към теб. А освен това...
- Разберам, какво искаш, да кажеш.
- Добре-е-е, добре! Баща ти, така ли?
- Ти какво искаш бе? Като помагаш на баща ми, и сте като баща и син, тря-
бва непременно да бъда с теб?! Така ли? Не си познал! Забрави за мен!
Погледът и шареше наоколо, и се взря в далечината над главата му.
Градът бе безмълвен. Нощта го бе притиснала с черния ся си плащ.
Явно Миглена бе предпочела, да се раздели с него. Предстоеше й да се връща в София. Беше студентка втора година - журналистика. За нея бе уни-
зително, да поддържа приятелски отношения с таксиметров шофьор - човек със средно - специално образование. Не знаеше,че той също бе студент, но
задочник - специалност "Архитектура". Той нарочно не й бе казал тази подро-
бност...
Двамата стояха един срещу друг, готови да си издерат лицата. Погледите
им се преплитаха. Не излъчваха омраза, а студенина, която растеше между тях.
- Добре, както желаеш! Така да бъде! Повече нищо няма да ти кажа!
- Дори не искам, да те чуя! Не ме интересуваш! - вдигна гордо брадичката си, и присви великодушно красивите студени очи. - Не желая да имам нищо общо с теб, с един ...!
- Слушай, какво ще ти кажа! Не си мисли, че като следваш в Софийския, си
хванала Господ за шлифера! Един ден ще съжаляваш, ще ме молиш за прош-
ка!
- Яя-я-я-я, кой го каза! Ти никога не можеш да бъдеш на моето ниво, ама
никога...!
- Не казвай силни думи! Понякога живота носи изненади. Никога не под-
ценявай другия до себе си! Не си мисли,че можеш да бъдеш по-умна от дру-
гия до теб! Така няма да спечелиш приятелство, дори и любов! Познавам те
от години, и си ми ясна отвсякъде.Въпреки това те обичах. Колкото и да
ми е тежко, ще го преодолея.

Мракът стана още по-гъст и леден. Вечерницата и звездите бяха скрити.
Нощният вятър биеше шамари с широките си шепи по лицата им. И не само той, а и думите на Миглена бяха достатъчно силни. Сърцето му се сви на топка.
Въпреки поведението й, и острите думи, които го нараниха, той постъпи так-
тично, без да я нарани... Така сметна за правилно.
Въпреки студеният вятър, те все още стояха един срещу друг, и мълча-
ха.
Край тях мина млад човек, на възраст почти колкото Владимир.
- Оо-о-о-о, Владо, здравей приятелю! Как си? Как е студентския живот в София.В твое лице виждам един бъдещ архитект в нашия град. Преди да тръгнеш за очни занятия, обади се, да пътуваме заедно!
Владимир се изненада от срещата с колегата си Стоян.
- Здравей! - отговори той - Радвам се,че те виждам! Как си?
- Благодаря, добре! Изпратих приятелката си, и си отивам.
- И аз тръгвам! Влизай в колата,да те закарам! Тъкмо ще си правим ком -
пания.
- А-а-а-а така-а-а, и Миглена виждам!Приятелят ми много хубави неща ми е говорил за теб. Трябва да се гордееш,че имаш такъв другар, като Владо. Той е прекрасен човек, и верен приятел. Бъди сигурна, че говоря искренно!...
Тя стоеше ката изстукана, и изненадана от думите,които чу за Владо. Тя
много добре разбра, защо той не й каза, и се почувства гузна... Малко след това лицето й се промени, и тръгна към тях.
- Владо, не знаех тази подробност, моля те...! Вла-а-а-до...!
Той обърна гръб,влязоха с приятеля си в колата, и преди да потеглят я
погледна с тъга.
Миглена замръзна като статуя. От очите й потекоха сълзи. Мразеше се за
постъпката си.
"Колко съм цинична и несъобразителна! Загубих човека,с когото се оби-
чахме години наред!" - помисли си тя, и се разплака на глас.
Прибра се в кьщи, с насълзени и зачервени очи.
Не можа, да спи цяла нош.
Заспа чак към сутринта. Събуди се слетобяд с главоболие.

Беше решила, да направи всичко възможно,да си върне,човека когото обичаше.
Не се знаеше, дали щеше да и прости!