автор: Fanagoriq

Имаше драма, имаше спомени,
имаше мечти и надежди.

До срещата- първа след Вечността
на шестте години раздяла.
Имаше искра, но имаше и страх.
Имаше други между нас-
стари и нови любими, любовници-
цял един живот, събран
в шест години на страници.

Имаше нас- за няколко последни
откраднати мига...

И после имаше студ.Както някога.
Да замрази болката от раздялата.
И...имаше умора и разочарование...
Но аз съм жена, не светица-
ти ме направи такава...
...някога...помниш ли?!
Преди много години...
Имаше толкова много,
а сега няма нищо.
И горчи повече от преди-
да си бил тук, и да си идеш...
Горчат и спомените
след последните ти думи...

...а ме обичаше...както аз теб...поне за малко...