автор: Esoterica

След миг се озовахме в покрайнините на града ,в който живеех преди да тръгна с Лилит. Да го наречем Нира, за да не правя излишна реклама. Нира беше малко градче в югоизточна България- нищо особено.
Но пък там израстнах като личност, развих талантите си и открих пътя си. Колкото и да не ми се иска трябва да призная ,че въпреки многобройните тежки моменти, които преживях там, обичах Нира- с нейните глупави хора и мръсни улици. Единственото хубаво нещо бе реката ,която минаваше покрай града. Тихите и мрачни води на Ерлан, прохладни и чисти, спокойно лакатушеха край града и даваха чудесни брегове, на които аз и приятелите ми се събирахме някога, за да прекараме летните горещи следобеди. Да, аз наистина най- много държах на Джон, но това не значи, че нямах и други приятели. Всяка вечер се събирахме всички заедно- аз, Касида, Дженета, Ниха, Нудар, Севар, Одай, Рагат, Садар, Фагрид, Белона, Наджам. Избирахме какво да правим- дали щяхме да отидем на кафе, да се съберем у някои за по една бира или просто щяхме да се разхождаме из парка - винаги решавахме заедно. Джон рядко идваше с нас след като се разделихме. Касида и Дженета бяха сестри. С Касида бяхме в един клас и меко казано бяхме неразделни. Ниха ми бе съседка и също бяхме много добри приятелки. Нудар беше най-забавният от всички ни- винаги измисляше някоя щуротия ,с която да ни умори от смях. Севар беше готиният инфантилен шемет. Рагат ми беше племенник,макар и с една година по-малък от мен. Беше винаги лепнат за мен, а Одай- за него. Садар и Фагрид бяха винаги на линия ,когато нямаш цигари или искаш нещо по-силно от тютюн. Слава на боговете, в нашата компания те бяха единствените с подобни искания. Белона беше малко смахната и от време на време леко неадекватна, но я взимахме с нас просто от немай-къде. А Наджам...Е,той идваше на няколко месеца в Нира ,защото бе най-голям и вече работеше в друг град. Въпреки това ,когато и да дойдеше, вдигаше страхотен купон и оставяше у всички незабравими спомени.
Всичките ми приятели бяха такива образи, че още щом осъзнах колко близо съм до тях сега и че може би това е последни шанс да ги видя, реших че с Белайъл трябва да отидем до центъра на града и да ги намерим. Вече бе около пет следобед и те тъкмо излизаха. Дали Лилит бе казала истината? Сигурно паметта им бе изтрита и те не помнеха коя съм. Защо толкова лекомислено тръгнах с Кралицата на Ада? Нима приятелите ми не заслужаваха поне едно "сбогом"? Трябваше на всяка цена да ги намеря и да поправя грешката си, да им се извиня за проявената неблагодарност.
-Ана, добре ли си? - долетя сякаш от много далече гласът на Белайъл.
-Аз...Какво?
-От петнадесет минути седиш и гледаш в една точка. За какво мислиш?
-А...- запънах се аз. - За нищо важно. Всъщност, Белайъл, това е града ,в който живеех, преди да дойда при вас.
Момчето хвърли поглед към няколкото малки фабрики, двайсетината жилищни блока,които бяха най-високото нещо в града, и стотиците малки къщички с червени покриви и заобиколени от кокетни градинки.
-Така ли трябва да изглежда Раят? - попита наивно Белайъл, възхитен от гледката.
Явно наистина до сега не бе виждал нищо от човешкия свят, щом бе толкова очарован от един толкова простоват градец.
-Не - засмях се на наивността му аз. - Това определено не е Раят. Има много по красиви места на Земята. Това е просто един мъничак град.
-Ако това е мъничак, не ми го побира ума колко би трябвало да е големия град! - Белайъл така бе ококорил очи ,че приличаше на мутирал жабок.
-Ами Нира е с около десет хиляди жители. Столицата ни, Делус, е с едномилионно население, а в други държави из Земята има градове и с по над двадесет-тридесет милиона души.
Белайъл отвори очи още по-широко, с което стана още по смешен.
-Аз съм родена в Делус, но преди няколко години дойдох със семейството си в Нира. И стига си се пулил така, че си много смешен - засмях се най-сетне.
-Аз...добре- смути се момчето и прие най-сетне нормално изражение.
-Хайде да тръгваме сега. До центъра има петнадесет минути път пеша.
Вървяхме бавно по главната улица, за да може Белайъл да огледа всичко-растенията,животните,хората,магазините,къщите. За това и разстоянието от края на града до центъра ни отне малко повече от час. Най-сетне стигнахме до кафенето, пред което обикновено компанията се събираше вечер. Сега обаче нямаше никой. Не срещнах и никой познат по улиците- само няколко момчета и момичета от по-горните курсове в училище, но с тях нямах обща приказка и за това ги отминах. Но всички ме гледаха някак странно.
-Какво чакаме? - запита Белайъл.
-Старите ми приятели да дойдат. Искам да те запозная с тях - отговорих аз.
-Ана, мама и татко ще се сърдят,ако не отидем за вечеря.
-Белайъл, на колко години си?
- На девет хиляди, но изглеждам на малко повече от двадесет.
-Да, това го виждам -казах аз - А за тези девет хиляди години никога ли не си закъснявал?
-Не.
-Е,тогава значи ти е крайно време.
-Да, но един път Луцифер закъсня, защото бе заспал в библиотеката и татко го накара да изчисти прахта от всички книги... и то без магия.
-Аз ще поема вината,спокойно. А, ето ги Касида и Дженета!
Изведнъж ме обвзе такава еуфория... сякаш не ги бях виждала с години. И сякаш наистина бе така- и двете изглеждаха по-възрастни. Когато двете момичета се приближиха, аз се затичах и се хвърлих на врата на Касида. В първия момент тя не можа да ме познае, но после...
-Но...Ана?
-Същата - пуснах я и се отдръпнах крачка назад.
-Не мога да повярвам! Ана! Толкова време мина! Къде изчезна?! Не се обади! Защо! - Касида говореше скорострелно,а Дженета просто мълчеше и ме зяпаше невярващо. - Срещнах баща ти и той ми каза, че си заминала да учиш в Делус. После и родителите ти изчезнаха. Какво стана, дявол да го вземе?
-Хъх...наистина дявола го взе. Касида, има толкова неща... Но не мога сега.
-Защо, какво е станало? Знаеш, че никога не съм те издънвала - каза приятелката ми умолително.
-Знам, Кас, но историята е дълга и не и е сега времето. Къде са другите?
- Нудар също е в Делус, замина преди година... -започна Касида.
-Чакай малко - мен от колко време ме няма? -прекъснах я ужасена аз.
-Как от колко?- учуди се на глупавия ми въпрос Дженета. - Минаха две години. Кака завърши преди месец.
-Искаш да кажеш, че ме е нямало две години?! - запитах истерично аз. -Пропуснала съм абитуриентския си бал?!
-Ама как ще си го пропуснала? Нали учеше? - попита Дженета съвсем объркана.
-После ще ви разкажа. Сега, Кас, продължавай! За Нудар разбрах. Какво стана с останалите?
Касида помълча за момент и след това продължи:
-Ниха е в Антар и учи в някакъв университет. Не съм я виждала от година. Белона се омъжи миналата година за Вял,помниш го ,нали?
-Да,разбира се.Такова нещо не се забравя.
-Та...Белона не завърши училище. Рагат и Одай заминаха да работят в чужбина. Наджам не съм го виждала, откакто ти замина. Садар и Фагрид са в затвора.
-Да,дори и там са заедно - ухили се Дженета.
И трите се засмяхме. Тогава се усетих - съвсем бях забравила за Белайъл. Горкото момче обаче изобщо не скучаеше - надничаше през прозореца на една от близките къши и гледаше... телевизия. Даваха някаква комедия и той се смееше тихо.
-Чакайте малко - обърнах се аз към приятелките си - Идвам след секунда.
Приближих се до Белайъл и го побутнах леко по рамото.
-Хей, ела при нас.
-Ана, каква е тази кутия с картинки? -запита той.
-Това е телевизор. Дълго е за обяснение. Приеми го като един вид магия на хората.
-Както кажеш. Води ме при приятелките си.
-Чакай малко. Първо трябва да ти измислим име за пред другите. Не искам Касида да резбере, че ти си Принца на Ада. Тя много добра знае кой е Белайъл, все пак аз я учих на вещерство. Кажи някакво име.
-Бел. Мама ме наричаше така като малък.
-Добре, Бел. Запомни - ти си мой приятел от Академията в Делус. Дошли сме тук да отпочинем преди изпитите...
-Какви изпити?- попита озадачен Белайъл.
-Знам ли? Да речем - по теология, връзва се - за момент се замислих ,после продължих - Това е. Ако има нещо импровизирай, аз ще ти помагам. Готов ли си да се запознаеш с други човешки същества, Бел?
-Да.
Кас и Джен се бяха облегнали до вратата на кафенето и гледаха любопитно към Белайъл.
-Е, момичета, това е Бел. Той е трети курс в Духовната академия в Делус.
-Здрасти - казаха в един глас и двете момичета и след това се здрависаха с Белайъл, без дори и да подозират ,че са държали ръката Принц и то от Ада.
Обаче забелязах нещо, което доста ме притесни - между Белайъл и Дженета прехвърчаха искри на симпатия. Само дано не станеше нещо по-сериозно. Тогава Луцифер-страши наистина щеше да се ядоса.
Имах дарбата да предусещам, когато двама души са предопределени да бъдат заедно, а тези двамата определено бяха един за друг. Веднага завързаха разговор. Белайъл не беше от най-приказливите, но Джен успя да разчупи обвивката му. На Кас не и стана особено приятно, че сестра и се разбра така добре с новака. По принцип на нея се падаше честта да повлича в вихъра на чара си момчетата. Само дето този път не стана така. Усетих и това и побързах да и отвлека вниманието, за да може пиленцата Бел и Джен да се начуруликат спокойно.
-Дастан все още ли отваря в девет? - попитах нехайно аз.
-Ами да. Но има още цял час - отвърна Кас ,като хвърли завистлив поглед на сестра си, която се бе захласнала по разказа на Белайъл за силата на Амодеус, демонът на сладострастието.
Дастан беше съдържателят на кафенето- единственият метъл-клуб в Нира, любимото ни място. Помещението бе съвсем малко,с шест-седем кръгли масички и един бар. По стените бяха окачени плакати на Металика, Слейър, Пантера, Айрън Мейдън и още десетина стари рок-групи. Обстановката бе леко мрачна, но за хора като нас- перфектна.
-Е, май има доста да ми разказваш, а? - запита сухо Касида.
-Да, Кас, но не му е сега времето. Обещавам ти, че някой ден ще разбереш всичко. Всичко и то съвсем скоро. Кас?
-Аха - измънка приятелката ми отново загледана в сестра си.
-Едно време... Разказвала ли съм ти как изглежда Левиатан?
-Кой беше този? -попита ме разсеяно Кас.
-Синът на Луцифер, на Дявола. Кас, за тези няколко дни..,искам да кажа- години, научих много. Ада не е това, което всички си мислят,Кас. Ада не е толкова страшен...
-Какви ги приказваш- да не си била там, че да знаеш?- иронично констатира Касида. - Все още никой не се е върнал оттам.
-Не бъди толкова сигурна. Не бъди сигурна в нищо. Всичките тези приказки за това, че ада е изпълнен с ужаси,кръв и болка, че е населено със зли демони и чудовища, изпълнени с омраза към човечеството. Кас, това не е вярно. на тях просто това им е работата- да наказват.
-Ана, какво ти става? Да не си пияна?
-Не съм пи...
-О, богове!- възкликна Касида като гледаше с отвращение в посока на Белайъл и Дженета.
Обърнах се и...видях как двамата се целуваха толкова страстно, че си помислих че ще се изядат. Изведнъж ме прихвана истерията- изгубих всякакъв контрол и предпазливост в паниката.
-Белайъл, какво правиш!? -изписках, изтичах до него и го дръпнах рязко за ръкава на ризата.- Тръгвай веднага! Ако баща ти разбере за това... Беше прекалено... Ще ни убие! Тръгвай! - След това се обърнах към Касида, която ме гледаше също толкова изплашена, колкото се чувствах и аз в същия момент. - Кас, ще се видим скоро,обещавам! Тогава ще ти обясня всичко. Моля те не ми се сърди! Поздрави всички! До скоро!
След това отново се затичах, влачейки след себе си объркания Белайъл и пред очите на всички- на Кас и Джен, и на още половин дузина случайни минувачи...
-Левита телок Ди у-Джехенем!