автор: SnejanaDi

Гастрономията се различава от астрономията по две неща. Не се занимава с летящи обекти и води "Удоволствената класация".
В случай, че сте почитател Великобритания е страна, където човек може да поглези изследователския си ген, ако го има. Всеки, който е бил тук е забелязал, че има голямо разнообразие на плодове и зеленчуци, защото те нямат нищо против да пътуват до Европата от Африка или Америка даже. Като следствие на епидемичното похапване и чуждоземските екстри по улиците могат да се видят окръглени примати, които плячкосват местните "Теско" и "Сейнсбъри" с неспадащ успех.
Любопитните факти за мен започнаха с олиото от малини, оригиналната ванилия на клечки от Мадагаскар и орехите с печати. Те, между другото, не гарантират наличието на ядка и са толкова безмислени, колкото и да даваш на новородено пастърма на закуска.
След дълго рулиране около онзи малък грозен плод, наречен гръмко "Passion fruit" /плод на страста/ реших да го опитам. Както и очаквах оказа се много шум за нищо. Според мен не е постижение на природата, както са мравките. Освен това не станах по-страстна, казаха ми го. Повече от един път! Зелените космати краставици също не успяха да се скрият от погледа ми. След дългото обяснение на индиеца, който ги продаваше си тръгнах с озадачена физионамия и сериозно наплюта. Друга недалновидност на природата - тъй-наречените сладки картофи, наистина са скучни дори и с пудра захар. Чувала съм, че идват от Ирландия, но да уважаваме ирландците за нещо друго / да подсказвам ли?/
Предполагам, че всеки от вас се е минавал да си купи от онези банани, които са за готвене, а не за директна консумация. По банановата тема мога да чета лекции в Колумбийския Университет, защото за доста време имах за хазяин жив афро-англичанин от Нигерия, нормален, даже леко закръглен като цялото си семейство. Нещото, което се готвеше всяка седмица у тях беше -Внимание! -копита с банани! Честна дума! На това, което виждам в тенджерата ние в България му казваме копита. Никак не беше лесно да се откаже любезната покана на огромната ми хазайка да споделя обяда с тях. Съвсем обикновена лъжа, че отивам на зъболекар свърши работа. Ако беше настоявала бях приготвила тежката артилерия да обяснявам как точно боли периодонтитен зъб.
Напоследък местният гигант "Теско" ни глези с един нов плод, който се казва много страшно "Dragon fruit" /Драконов плод/. Между другото нито вида, нито вкуса му са драконовски и ако нативните дракони го хапват на закуска противниците им няма нужда да пият успокоителни. Мога само да гадая дали не злоупотребяват с испански люти чушки.
Англичаните са хора с многовековна история и традиции и много се ласкаят от това, обичат всичко да е английско и тайно завиждат на французите за първото място в кулинарията. Споко! Изобретателят на английския език е англичанин. Шекспир наистина е англичанин, но никак не намират някой англичанин, който да е измислил френските сирена или турското кафе, което гърците наричат гръцко.. Българските пръжки с качамак, в чиято мазнина можеш да се огледаш изобщо не са английски също, но кралицата никога не е правила изявление защо това е така.
Целият този опит спада всъщност към по-хубавата част от живота, имам предвид наличието на все нови и непознати неща, коити биха могли да ти станат интересни и даже любими. За съжаление всичко си има граници. Всеки е виждал коза да дъвчи дъвка, но не всеки е опитвал "Лебед-фрикасе". Грийнпийс едва ли ще даде един, ей така за идеята, така, че явно пак пилетата ще свършат работа. Ако са живели щастливо и на Хаваите краят им може да бъде къде-къде по-нежен от тоя на Садам Хюсеин.
В случай, че не работим любимата си работа и не сме влюбени до косата храната си остава основното удоволствие в живота, нали всички имаме най-много снимки на маса, не в библиотеката.