автор: aneta_kz

Как успя да влезеш във дома ми
през толкова заключени врати?
Как нахално наруши съня ми,
след толкова ужасни самоти?

Забравила те бях.
Тъй, както се забравя раната от...
да родиш човек!
Душата бе, от болки, посивяла,
разкъсвана от спомена по теб!

Трябваше ми много дълго време
да свикна с мисълта, че не си мой.
Погребала бях тежкото си бреме,
издала бях последния си вой!

Зазидала те бях на тъмно.
На сърцето си във тънките стени.
Една любов, погребана безкръвно,
след толкова години се свести!