автор: mishle

Стоя, в душевната си къща, свита
зад високи стени там прекрита.
А вътре кат’ в мезонет многостаен.
Във всеки ъгъл там потаен
изниква нов спомен
от живота ми незнаен.

Мисли многобройни
обладават съзнанието ми тревожно
Чудати войни там надигат боен вик.
Борят се те със спомените в този миг.
Вадят мечове многобройни
пред спомена за дните ми тревожни.

Нещо пронизва ме дълбоко,
нещо боли ме жестоко
Лежа сега сама
насред душевната тъма,
в кръвта си,
в младостта си -
пропиляна, неживяна...

В мига въздишка от студените ми устни отрони се
и солена сълза по лицето ми търкулна се...

Сама, в душевната си къща, аз стоя
с надеждата да видя деня,
в който няма да имам вече чувства;
Деня, в който ще намеря аз забрава
И очистена от озлоблението си към света
ще намеря сили да продължа без спомен
за живота си тревожен.