Думите ти влизат така лесно под кожата,
така естествено нахлуват зад клепачите
и се обръщат като в камера обскура.
Устните ти така лесно изричат небивалици,
сякаш нагодили се за тях,
застанали в тяхната форма.
Зениците ти така лесно се свиват
с корабчетата от лъжите,
сякаш съвсем не ти пречат да виждаш.
Агонизирам така смешно в солени
локвички от сълзи и кръв,
защото. Защото е така лесно да си
меланхолията от снимката. Знаеш.