Тъжна, крехка, ледена висулка…
Кой това ти причини?
Превърна те във струна на цигулка…
Душата ти тъй млада изгори…
Тъжно ледено дете,
кой със огън те гори?
Кой тъй дръзко ти отне
студените кристални дни?
Капките ти стичат се фатално
върху топлите ръце…
Огънят прегръща те печално
с плачещо за теб сърце…
Тъжна ледена цигулка…
Със душица от искряща жар…
Беше зъзнеща висулка,
а превърна се в пожар…