Врътнах копчето
на щастливата станция,
превключих ежедневието.
Не се осмелих да пазя дистанция
от случайната радост.
Аз слизам от мрачния влак-
вече не съм твой пътник,
и тръгвам да диря по цветния свят
на живота мъдрия кътник.
Яхвам задъхана космически лъч
и като светлина обхождам
всяко стръкче в поле от златна ръж,
докоснала всемирния нежен плам.
Горях, изтлях, възкръснах и се преродих !
Красотата през клепките си процедих...