автор: Esoterica

В изтъканите от сребро мъгли
яви се кораб от женски сълзи.
Кто призрак на мъртва мечта
изникна в пурпура на утринта.

С мачти високи от черно дърво,
трюмове от чисто елфическо стъкло,
палуби обсипани с кристали и рубини
и платна от кървавочервени коприни

този кораб сам по себе си бе блян
сътворен от ум от боговете обладан;
изчистена форма на гениалността;
творение,недокоснато от човешка ръка.

На носа,обвита в мъглява завеса,
стоеше облечена в бяло принцеса.
Сребърна тиара блестеше в нейните коси,
спускащи се чак до глезените на вълни

по-черни и от безлунна нощ.
В очите и кипеше буйна мощ
яростна,неукротима и магическа.
Тя бе Аралия,владетелка елфическа.

Щом корабът доближи брега
на място той се закова.
С две кратки думи младата жена
растоянието до кея прелетя,

а там посрещна я красив младеж
на не повече от двадесет,ала скреж
безмилостно се бе простряла в косите му
и вековна мъдрост се бе впила в очите му.

-Ирулас,о,братко мой,ела!
Прегърни своята клета сестра-
заговори елфата и сякаш запя
на хор от десетки славеи песента.

Гласът и бистър като изворна вода
понесе се с вятъра из утринта.
В миг младежът прегърна своята сестра
и двамата забравиха за болката в света.

-В името на Шида и Камар-
Ирулас говореше сякаш е товар
да ползва думи и да ги излива
като кал,
щом нежно може да се слива
със съзнанието на всеки
що би пожелал.-

-На Слънцето и нейната Луна,
защо довела те е тук жестоката съдба?
По тея земи твърде много кръв се лее
и смърт на всякъде и всякога вилнее.

-Ирулас,мой скъпи братко,
пристигнах тук за време кратко.
Черна вест на черни крила
долетя вчера късно вечерта.

Идвам тук да променя съдбата
и с доводи тежки да спра войната.
Писмото ти веднага щом получихме
със Съвета ми събрахме се и дълго ний се чудихме

каква ли непоправима грешка
е разбила договора ни с расата човешка.
Няма нито капка време-
нека да избием всичко, дето тука дреме!