автор: ma_gi

Преди тебе аз бях
нито зима,ни лято,
под космичния прах,
пустота бе навсякъде.
Бях тропическа жега
и епоха на ледници,
после Рая за Ева
и пустиня за грешници.
Помня:Бога и дявола
върху мен се препираха,
със наука ме славеха,
с нищета ме убиваха...

От живот,пълен с крайности,
земетръсно разтърсвана,
само с твойто признание
съм спокойна на кръста!